Само след миг вратата на леговището беше се вдигнала съвсем. Смокът яростно се втурна напред, въпреки че вече не беше нощ. Пи Ел го беше подразнил и той се спусна веднага да го преследва. Убиецът побегна на косъм от озверялото чудовище. Смокът го следваше по-бързо, отколкото Пи Ел бе очаквал. Дори за миг се поколеба, дали не бе надценил силите си. Но в случая нямаше време за размисъл и колебанията му се изпариха. На всяка цена трябваше да се измъкне.
Побягна надолу по пешеходната пътека и сви в съседната улица. Внимаваше да не попадне в някоя клопка. Самият той да не се окаже в капан. Нали такъв беше планът им спрямо Гризача — да го накарат да падне в някоя дълбока пропаст в недрата на Елдуист.
Смокът се втурна във входа на една съседна сграда, опитвайки се да го залови изневиделица. Едва успя да се отскубне от пипалата му, които бяха остри като нож, изплъзвайки се направо изпод носа на звяра. Втурна се към края на сградата, а Гризача го следваше. Чуваше се как металната му броня прорязва тишината. Туловището на звяра беше огромно като лавина, която всеки момент щеше да падне върху него. Излезе от едната сграда, после от следващата, и накрая се озова на друга улица. Вече сме близо, само през няколко пресечки, помисли си той. Но какво ставаше със звяра? Обърна се да се огледа, но не го чу да го следва. А шумът сякаш идваше изведнъж отвсякъде. Но откъде…?
Изведнъж Смокът се появи от сянката на един съседен вход, металните му крайници удариха земята на сантиметри от Пи Ел, и убиецът едва успя да се изплъзне. Пи Ел изрева от ужас и гняв.
Толкова бърз!
Искаше му се да се обърне и да нападне, да види как хладното острие на Стиела ще се забие в тялото му до кости. Искаше му се да види как Смокът ще умре. Но вместо това отново се спусна да бяга, препускайки по каменните пътеки на града, надолу по улиците, покрай стените на сградите, посред сенки и сива светлина. Това бе мъртва хватка, по-черна от самата нощ. Пипалата дрънчаха, насочени към него, като се плъзгаха по вратите и первазите на прозорците, рушаха всичко пред себи си и изхвърляха облаци камък и прах. Огромното туловище се клатеше и биеше по земята с крака, като все повече набираше скорост. Ако бе вярно, че светлината му пречеше, то във всеки случай звярът с нищо не го показваше. Пи Ел осезаемо чувстваше гнева му.
Гонитбата ги заведе в друга улица и накрая край един последен ъгъл. Пи Ел почувства, че губи почва под краката си. Улицата пред него извеждаше към един каменен парк. Широки стъпала водеха надолу към статуя на някакво крилато същество, от което трябваше да излизат фонтани вода. От там се стигаше до капандурата, в която бяха пропаднали старецът и Планинецът преди няколко дни.
Хорнър Дийс седеше и чакаше, застанал на сигурно място пред входа на една скрита врата, като примамка към капандурата. Пи Ел изскочи към пътеката, като все повече набираше скорост, докато Гризача свиваше покрай ъгъла с разтворени пипала. Той мина покрай Хорнър Дийс, хвърли един поглед на грубото му тяло, цялото пребледняло под огромната брада и скочи срещу стената, където бе заложена стръвта. Чу как Смокът изтрополи по улицата, чу как Хорнър Дийс извика. Гризача усети стареца, отклони се леко от посоката си и нападна. Дийс се опита да отстъпи въпреки себе си, когато пипалата се насочиха към него и металните челюсти изтракаха.
В този момент капандурата се отвори и чудовището падна. То се претърколи диво по каменния склон и цялото му бронирано тяло беше разкъсано. Толкова се беше съсредоточило върху това да достигне Следотърсача, че беше забравило къде се намира. И ето че се бе уловило в капан, плъзгаше се надолу и изчезваше от погледа. Пи Ел възкликна от удоволствие.
Но изневиделица пипалата се разтвориха и започнаха да откъртват камъните — част от стълбите, част от срутената скала, всичко, което им попаднеше. Чудовището престана да се пързаля. Във въздуха се вдигна прах и замъгли всичко. Пи Ел се поколеба, за миг забравил да дръпне въжето, което пазеше Дийс. В този момент чу как старецът започна да вие. Той с всичка сила навиваше въжето, но откри, че то не се движи. Нещо го дърпаше от другия край, нещо далеч по-силно от него. Беше се забавил твърде много. Гризача бе уловил Хорнър Дийс. Пи Ел никога не изпитваше колебание. Той не си спомни за своето обещание. Никога не се бе интересувал от това да спазва думата си. Просто реагираше. Пусна въжетата, скочи от стената и се спусна през парка към улицата. Видя как старият Следотърсач се плъзга по камъка към ямата, размахваше ръце и риташе с крака, едно пипало се бе увило около огромното му тяло. Успя да стигне Хорнър Дийс, точно когато старецът щеше да се загуби от погледа му. С един удар на Стиела той отряза пипалото, което го бе обгърнало, с още един удар отряза въжетата на куката.