Думите на Уокър Бо отекнаха в ушите на Морган.
Побързай, Планинецо, бъди бърз!
Морган преодоля своето вцепенение и извади камата от калъфката на гърба си. Но пръстите му нямаха сили да я задържат. Ръцете не му се подчиняваха. Камата се изплъзна и тупна на пода на арената с глух удар.
Каменния крал само съскайки си пое дъх и вдигна огромната си ръка, за да премаже Уокър Бо. Мрачния чичо бе дошъл твърде близо. Нямаше шанс да се спаси. И изведнъж той изчезна и се превърна първо в два образа, после в четири и после в безчет — любимият трик на Джаир Омсфорд отпреди три века. Каменният крал посегна към образите и те изчезнаха при докосването му. Истинският Уокър Бо скочи към чудовището, хвърли отново огън към лицето му и безмълвно се изплъзна.
Каменният крал изрева от ярост, заби нокти в лицето си и се отърси като животно, което иска да прогони мухите от себе си. Цялата арена се разтърси в отговор. Подът се пропука, пейките се продъниха и изскърцаха, и облаци прах и отломъци се посипаха от тавана. Морган загуби почва под краката си и падна. По него се посипаха камъни и го смазаха от болка.
Болката го извади от парализата му.
Каменният крал издигна юмрук и пръстите на ръката му започнаха да се разтварят. Не-светлината на Камъка на Елфите си проправи път и погълна остатъка от и без това отслабващата магия на Уокър Бо. Мрачния чичо хвърли още една огнена струя, за да забави въздействието на магията, но не-светлината я погълна в облак от мрак. Уокър започна да отстъпва назад към сенките, преследван от не-светлината, подгонен от падащите камъни и пропукващия се под.
Само след няколко секунди щеше да бъде заловен.
Тогава Куикнинг се озова цялата обгърната от пламъци.
Нямаше как по друг начин да се опише това. Морган я видя, но все още не можеше да повярва на очите си. Дъщерята на Краля на Сребърната река на по-малко от двайсет крачки от Ул Белк, застанала открита и беззащитна под неговата сянка, се издигна като безплътно създание до нивото на главата на великана и цялата избухна в пламъци. Пламъците бяха златисти и чисти, обгръщаха в светлина цялото й тяло, ръцете и краката й и я озаряваха като обедно слънце. В този миг тя бе по-красива, отколкото Морган я беше виждал, сияйна, недействителна и удивителна, изключителна, отвъд границите на възможното. Сребристата й коса плуваше зад нея като криле сред огъня, и очите й блестяха черни сред златото. Тя висеше там открита, удивителна, една невъзможна магия, получила живот.
Тя се опитва да отклони вниманието му, не можеше да повярва Морган. Тя жертва себе си, разкрива коя е, за да отклони вниманието му от нас!
Каменния крал обърна лице към неочакваното озарение от светлина. Сбръчканото му лице съвсем се сви и чертите на лицето му направо се скриха. Видя я и направо остана с отворена уста, гласът му прозвуча страдалчески:
— Ти…
Ул Белк забрави за Уокър Бо. Забрави за магията на Мрачния чичо. Забрави за всичко, освен момичето в пламъци. Каменните му стави и крайници безумно скърцаха, докато се опитваше да се откъсне от каменния под, за да я достигне. Напразно се протягаше да я достигне и най-сетне отчаян отвори ръката, в която държеше Черния камък на Елфите и го насочи срещу нея. Гласът му от ужасен стон се превърна в безумен рев. Цялата земя се разтърси.
В този момент Морган се реши на една отчаяна постъпка, крайна, дори безнадеждна. Скочи на крака, с очи приковани в Куикнинг и в чудовището, което се опитваше да я унищожи, и се впусна в атака. Тръгна без да се замисля, без да разсъждава, воден от необходимостта и въоръжен с решимост, за каквато дори не бе и подозирал. Той се затича сред облаци прах и камъни, прескачайки дупките и процепите в пода. Носеше се, сякаш духан от силния, есенен вятър в родината му. Спусна ръка на кръста си и извади от там счупения, останал от дедите му Меч на Лех.
Макар че той не съзнаваше това, Мечът беше огрян от бялата светлина на магията.
Морган нададе бойния вик на своята родна земя:
— Лех! Лех!
Достигна до Каменния крал тъкмо в момента, когато онзи усети неговото присъствие, и обърна студените си празни очи към него. Морган скочи върху огромния му свит крак, наведе се напред, вкопчи се в ръката, която държеше Черния камък на Елфите, и заби счупеното острие на Меча на Лех дълбоко в каменна плът.
Този път Ул Белк нададе стон не от изненада или гняв, а от ужасна болка. Бял огън избухна от счупеното острие, забито в тялото на Каменния крал, пламъците проникваха в него и го изгаряха. Морган прониза Ул Белк още веднъж, и още веднъж. Каменните ръце се разтрепераха и запревиваха. Пронизаното чудовище цялото се тресеше.