Черният камък на Елфите падна изпод пръстите му.
На мига Морган измъкна Меча си и запълзя долу, опитвайки се да вземе Камъка. Но Каменният крал с ранената си ръка му препречи пътя и започна да го удря като с чук. Морган отчаяно се опитваше да избегне ударите, но накрая бе повален с безпомощно висящи във въздуха ръце и крака. С голямо усилие успя да задържи оръжието си. Хвърли бегъл поглед на Куикнинг и я видя невероятно ясно. Лицето й светеше, макар че магическият й огън беше угаснал. Забеляза как Уокър Бо се появи до нея иззад сенките. Той удари по пода с такава сила, че дъхът му спря и ставите му направо отхвръкнаха. Струваше му се, че е целият счупен. Въпреки това се опита да стъпи на краката си, замаян и безсилен, но решен да продължи битката.
Но нямаше повече какво да прави. В този момент битката бе спечелена. Уокър Бо бе успял да вземе падналия Камък на Елфите. Той бе пленил Каменния крал, държейки заплашително талисмана на Друидите в издигнатата си ръка. Куикнинг стоеше до него, върнала предишния си облик. Магията я беше напуснала. Когато съзнанието му се проясни и равновесието му се върна, Морган си я представи отново цялата в пламъци. Все още бе поразен от постъпката й. Въпреки клетвата, тя бе използвала магията си, беше се открила пред Ул Белк и бе рискувала всичко, за да им даде шанс да оцелеят.
В него се надигнаха коварни въпроси.
Знаела ли е тя, че ще й се притече на помощ?
Знаела ли е какво може да стори Мечът?
Мракът в купола се върна отново с отстъпването на магията и масивното тяло на Ул Белк бе обгърнато в сянка. Каменният крал ги гледаше иззад облак прах, лицето му бе разбито, смазано от усилие, свързано с камъка на Елдуист във верига, която го бе разрушила. Колкото и да се опитваше, той не можеше да се откъсне и освободи. Избрал да се превърне в материята на своето царство, той бе станал напълно неподвижен. Лицето му бе неузнаваемо изкривено, и когато заговори, в гласа му звучеше ужас и безумие.
— Върнете ми Камъка на Елфите.
Тримата от Рамплинг Стийп го гледаха и никой не можеше да намери думи да проговори.
— Не, Ул Белк, — най-сетне отвърна Уокър Бо с глас, изтощен от усилията на битката. — Камъкът на Елфите никога не ти е принадлежал. Ти няма да го получиш отново.
— Тогава ще тръгна след вас; ще ви го отнема.
— Не можеш да с помръднеш от мястото си. Загуби битката, а с нея и Камъка на Елфите. Не се опитвай да го крадеш отново.
— Той е мой.
Мрачния чичо не се отказваше:
— Той принадлежи на Друидите.
От разбитото лице на създанието се посипа прах, когато то изсъска от отчаяние:
— Няма никакви Друиди.
Обвинението заглъхна като ехо. Уокър Бо не отвърна, на лицето му се четяха чувства, които сякаш го разкъсваха отвътре. Каменният крал протегна умоляващо ръце.
— Върнете ми Черния камък на Елфите, хора, или аз ще заповядам Елдуист да ви смаже; дайте ми талисмана сега или ще бъдете унищожени.
— Ако си позволиш да нападнеш мене или моите спътници — каза Уокър Бо, — аз ще насоча магията на Камъка на Елфите срещу този град! Ще призова силата да разбия тази каменна клетка и да превърне него и тебе на прах! Не отправяй повече заплахи, Ул Белк! Силата вече не ти принадлежи!
Настъпи дълбоко мълчание. Ръката на Каменния крал се бе свила в юмрук и се чуваше триенето на камъка.
— Вие не можете да ми заповядвате, хора; никой не може да ми заповяда.
Уокър веднага му отговори:
— Пусни ни, Ул Белк. Черният камък на Елфите е загубен за тебе.
Статуята се изправи с рев, но гласът й беше натежал от плач:
— Той ще дойде за мен; Паст Гринт, моят син, чудовището, което създадох, ще ме нападне и аз ще трябва да го унищожа; само Черният камък на Елфите го спираше досега; ще ме види стар и уморен, и ще си помисли, че нямам сила да се защитя срещу неговия глад. Ще се опита да ме погълне…
Бездънните сурови очи се насочиха към Куикнинг.
— Ти, дете на Краля на Сребърната река, дъщеря на онзи, който някога беше мой брат, помисли какво правиш; ще ме оставиш завинаги беззащитен, ако ми отнемеш камъка; животът на Паст Гринт ми е също толкова скъп, колкото и твоят живот е скъп на баща ти; без него аз не мога да разширявам земята си, не мога да изпълня завета, който ми е възложен; коя си ти, за да ми отнемаш онова, което ми принадлежи; ти си напълно сляпа за това, което съм постигнал; в камъка на моята земя има неизменна красота, която Градините на баща ти никога няма да имат; световете могат да идват и да си отиват, но Елдуист ще остане завинаги; добре би било всички светове да са като него; твоят баща вярва, че постъпва правилно, но той не разбира живота по-добре от мен; аз имам право да постъпвам както смятам за добре, защото Логосът ми е дал това право…