Но никога не се бе случвало това, което сега.
Целият град Елдуист сякаш се отърсваше от някакъв лош сън. Кулите и заострените върхове се олюляха и разтресоха като ронеха каменни блокове и облаци задушлив прах. Улиците едва ли не бяха задръстени, камъкът се пропукваше, капандурите се отваряха, пантите падаха, цели стълбища, които отвеждаха надолу, бяха смазани и изчезваха, парапетите на сградите рухваха. Обвит в пелена от мъгла и облаци, Елдуист проблясваше като изчезващ мираж.
Втурнал се да бяга от купола на Каменния крал, Уокър Бо едва успя да влезе в най-близката уличка, когато разтърсването на земята го накара да падне на колене. Започна да пълзи напред, свил ръка до гърдите си, за да не изпусне Черния камък на Елфите. Продължи да пълзи, докато се блъсна в една стена пред него и остана без дъх. В миг почти загуби съзнание, ярки кръгове затанцуваха пред очите му. Когато погледът му се проясни, той видя Куикнинг и Морган, които също се бяха проснали на улицата зад него.
Изправи се с усилие и тръгна отново като им викна да го последват. Докато ги гледаше как се опитват да се изправят на крака, мислите му лудо препускаха. Той бе заплашил Ул Белк с Черния камък на, Елфите, беше му казал, че ще насочи магията му срещу града, ако той не ги пусне. Това беше безсмислена заплаха. Не можеше да използва Камъка на Елфите по този начин, без да разруши самия себе си. Всички имаха късмет, че Ул Белк не разбираше обратния ефект на магията. Въпреки това, още не бяха напълно свободни. Какво можеха да направят, ако Паст Гринт се спусне подире им, а за това имаше достатъчно основания. Магията на Черния камък на Елфите бе създавала връзка между бащата и сина, между духовния повелител и чудовището и ето че Уокър Бо я бе нарушил. Паст Гринт вече беше почувствал нарушаването на тази връзка и се бе събудил. Щом открие, че Камъкът на Елфите го няма, че Каменния крал вече не го притежава, какво можеше да спре звяра да не ги преследва?
Уокър Бо сгърчи лице. Нямаше и съмнение какъв щеше да бъде изходът от подобно преследване. А той не можеше да използва Черния камък на Елфите срещу Паст Гринт.
Един каменен блок, достатъчно голям, за да го смаже, падна на улицата на десетина крачки от него и Мрачния чичо бе повален за втори път. Куикнинг мина покрай него и се спусна напред в мрака. Красивото й лице бе необикновено посърнало. Появи се Морган и подаде на Уокър ръка да се изправи. Те затичаха заедно напред, като заобикаляха срутените камъни и дупките и пукнатините по улиците.
— Къде отиваме? — извика Планинеца, като криеше глава от прахоляка. Уокър махна неопределено.
— Далеч от този град, от този полуостров, обратно в планините.
— Ами Хорнър Дийс?
Уокър бе забравил за Следотърсача. Той поклати глава:
— Ако го открием, ще го вземем с нас. Но не можем да го търсим, няма време! — той пъхна Камъка на Елфите в туниката си и хвана ръката на Морган както тичаха. — Планинецо, стой близо до Куикнинг. Нищо още не се е свършило! Тя е в опасност!
Очите на Морган се белнаха на прашното му лице.
— Каква опасност, Уокър? Знаеш ли нещо? Какво говореше Ул Белк за това, че победата й била напразна, за цената, която трябвало да плати? Какво имаше предвид?
Уокър безмълвно поклати глава. И той не знаеше, въпреки че чувстваше, че би трябвало да знае, че не вижда нещо очевидно, забравя нещо важно. Улицата се отвори пред тях, някаква капандура се раззина, той дръпна Планинеца точно на време. Ревът на Паст Гринт слабо заглъхваше с отдалечаването им от крепостта на Каменния крал.
— Настигни я, Планинецо! — викна Уокър и го блъсна напред. — Оглеждай се за Дийс! Ще се срещнем в сградата, където се криехме от Гризача! — той отново се обърна, като погледна през рамо и извика: — Внимавай! Пази се!
Но Морган вече го нямаше.
Пи Ел и Хорнър Дийс едва бяха свърнали към сградата, към която другите бягаха в момента, когато започнаха трусовете. Щом свършиха борбата с Гризача, те тръгнаха да търсят останалите от Рамплинг Стийп, всеки по свои собствени причини, които не споделяше. Примирието, което бяха сключили, свършваше с унищощението на Гризача и те се следяха взаимно с предпазливи подозрителни погледи.