Запомни това.
Коглин се опита да събере мислите си. Друидската история се намираше в една ниша край каменната камина на къщата, където я беше скрил Уокър.
Запомни това.
Той въздъхна уморено, покорно. Задавал бе въпроси, разбира се, но призракът не му бе дал никакви отговори. Съвсем в стила на Аланон. Достатъчно бе Коглин да знае какво го очаква. И никаква нужда от подробности.
Мърко изсумтя и се наежи целият. Беше се проснал отпред пред стареца, готов във всеки момент да скочи, за да го защити и Коглин знаеше, че няма как да спаси котарака. Мърко никога не би го оставил. Той тръсна глава. Е, добре. Обзе го странно чувство на покой. Мислите му бяха съвършено ясни. Шадуините бяха дошли за него. Те дори и не подозираха, че Уокър Бо е също тук. И той възнамеряваше да не им позволява да разберат.
Веждите му се смръщиха. Дали Друидската история, ако успее да я достигне, щеше да му помогне в това?
Той погледна Ример Дал в очите. И този път наистина се усмихна.
— Мисля, че хората ти няма да стигнат — каза му той.
Той вдигна ръка и по Главния Преследвач се посипа сребърен прах, който избухваше в пламъци, щом го докосне. Ример Дал се отдръпваше и виеше ожесточено, а съществата с него настъпваха. Те прииждаха към Коглин отвсякъде, но Мърко се нахвърляше върху тях без да им позволи да пристъпят верандата, като успя да разкъса първите на парчета. Коглин изхвърляше шепи сребърен прах срещу нападателите си ицели редове от тях бяха погълнати от пламъци. Шадуините зловещо пищяха и виеха, и се блъскаха едни други — онези, които прииждаха и другите, които отстъпваха. Тела се кършеха като обезумели в лунната светлина и цялото околно сечище бе изпълнено от лумнали крайници. Започнаха да се нападат взаимно. Измираха с десетки. Лесна плячка, ще имат да вземат! Коглин изпадна в див, необуздан възторг, когато изведнаж разгърна дрехата си и нощта избухна в бяло сияние.
В един невероятен момент си помисли дори, че може да оцелее.
Но Ример Дал се появи отново в цялата си мощ, спрямо която магията на Коглин бе твърде слаба. Той сам насочи огън срещу подвластните му същества — кучетата, вълците, полу-човеците, малоумните зверове. Обезумели от страх, Шадуините нападнаха отново с яростна омраза и гняв. Този път нямаше да се оставят да бъдат отблъснати. Мърко бясно се нахвърли върху първата вълна, бърз и огромен посред техните дребни тела, но съвсем скоро те вече бяха отгоре му и върху него се изсипа порой от нокти и зъби. Коглин не можеше нищо да направи, за да помогне на храбрия котарак; дори и въпреки сребристия прах, който непрекъснато избухваше сред тях, Шадуините настъпваха. Мърко бавно започна да отстъпва.
Отчаян, Коглин изхвърли последния си прах като разсипа цели шепи по земята, запалвайки така стена от огън и поне за момент спря настъплението на зверовете. Втурна се бързо вътре и грабна Друидскага история от скривалището й.
Сега вече ще видим.
Още не бе излязъл, когато Шадуините, преминали през огнената стена, вече се нахвърляха отгоре му. Чуваше как Ример Дал крещи насреща им, усети как Мърко се притисна в него, за да го защити. Нямаше къде да избяга, нямаше смисъл да прави опити, затова просто остана на мястото си, стиснал книгата пред гърдите си — едно плашило в прокъсани дрипи, изложено на дивия вятър. Нападателите приближаваха. Когато те го докопаха с лапи и тялото му щеше да бъде разкъсано на части, той почувства как рунните знаци в книгата се разгоряха за живот. Сияйни бели огньове избухнаха и всичко на петдесет метра наоколо бе погълнато.
Сега всичко остава в твои ръце, Уокър, беше последната мисъл на Коглин.
И се изгуби сред пламъците.
Последната експлозия отхвърли Уокър далеч от запердения прозорец миг преди той да бъде обхванат от пламъци. Въпреки това лицето и косата му бяха опърлени и пушек се издигна от дрехите му. Лежеше свит на кълбо, а огънят обхващаше тавана на стаята. На него обаче му бе все едно, вече не се интересуваше какво ще стане. Той се бе оказал безсилен да помогне на Коглин и Мърко, твърде слаб, за да призове магическата сила, твърде слаб дори да се изправи и да застане редом с тях срещу Шадуините, твърде слаб за каквото и да било, освен да виси в ъгъла на прозореца и да гледа.