Куикнинг намери Уокър Бо след известно време и извика веднага другите двама мъже. Никой не можа да се досети как тя бе разбрала къде се намира. Той бе в безсъзнание и заровен на няколко стъпки под земята. Пи Ел и Морган го изровиха и установиха, че е бил затрупан в подземен проход, който водеше от къщата към края на гората. Въпреки че подземният проход се беше срутил вероятно по време на нападението на Шадуините, до него бе достигал достатъчно въздух, за да оживее. Издърпаха го на слабата светлина и Морган видя остатъка от ръката му, долната част бе напълно откъсната и от рамото стърчеше само една вкаменелост. Уокър едва си поемаше дъх, кожата му бе изопната и пребледняла. В началото Планинецът дори си помисли, че не е жив.
Те бавно го положиха на земята, изчистиха лицето му от пръстта и Куикнинг коленичи до него. Тя хвана ръката му в двете си длани. Подържа я малко и очите му се отвориха. Морган се отдръпна. Никога не бе виждал очите на Уокър такива, те бяха страшни за гледане, изпълнени с мрака на лудостта.
— Не ме оставяй да умра — дрезгаво прошепна Мрачния чичо.
Момичето докосна лицето му и той мигновено заспа. Морган пое дълбоко дъх и бавно издиша. Уокър Бо не молеше за помощ от страх. Той искаше помощ от гняв.
Тази нощ те пренощуваха край руините на къщата, скрити в сенките на дърветата, когато светлината отстъпи на мрака. Куикнинг бе запалила огън близо до заспалия Уокър Бо, настани се до него и повече не мръдна. Морган и Пи Ел бяха забравени. Тя като че ли не се нуждаеше от тях, нито имаше желание да й се натрапват и Планинецът напали втори огън на известно разстояние и приготви вечерята от продуктите, които носеха — хляб, малко изсушено месо, сирене и плодове. Предложи и на момичето, но тя поклати глава и той се отдръпна. Остана да се храни сам. Пи Ел си взе храната и се отдръпна на тъмно.
След известно време Куикнинг легна до Уокър Бо и заспа с тяло, плътно притиснато до неговото. Морган гледаше с каменно лице и пристъп на ревност премина през него при мисълта, че Мрачния чичо бе толкова близо до нея. Той наблюдаваше лицето й в светлината на огъня, линията на тялото й, нежността й. Тя бе толкова красива. Въздействието й върху него бе необяснимо. Той знаеше, че нищо не може да й откаже. Не че имаше някаква надежда тя да храни същите чувства към него или изобщо да има към него някакви чувства. Но той изпитваше нужда от нея. Не с нея трябваше да тръгне, когато се измъкна от затвора и се увери, че баба Елиза и леля Джилт бяха спасени. Трябваше да тръгне да търси Равнинците, Пар и Кол Омсфорд. Беше си дал многократно обещание, докато лежеше в мрака и задухата на килията на Федералния затвор, че ако успее да се измъкне, ще ги потърси. А ето че беше тук, залутан сред дебрите на Анар подир това момиче, тръгнал да търси някакъв талисман, за който бе споменала, без да каже какъв е той, замесил се беше с този тайнствен Пи Ел, а сега и Уокър Бо. Чувстваше се объркан, но не задаваше въпроси. Беше тук, защото искаше да бъде тук. Беше тук, защото в момента, когато срещна Куикнинг, той безнадеждно се влюби в нея.
Наблюдава я докато почувства силна болка, после отмести поглед. Беше изненадан, когато видя Пи Ел, застанал в сянката на дърветата, също да я наблюдава.
Той беше отново изненадан след известно време, когато другият дойде и седна до него близо до огъня. Пи Ел го направи така, сякаш това бе най-естественото нещо на света, сякаш не се бяха държали на дистанция един от друг преди, сякаш бяха приятели, а не непознати. С продълговато лице с остри черти, слаб като сянка, той сякаш беше съчетание на линии и ъгли, които заплашваха да изчезнат в мрака. Седна с кръстосани крака, мършавото му тяло отпуснато и свито. Устата му леко се разтвори в усмивка, когато видя Морган да се мръщи.
— Недоверчив си към мене — каза той. — А не трябва.
— Защо да не трябва? — попита Морган.
— Защото не ме познаваш. Ти изпитваш недоверие не само към всеки непознат, но и към онези, които познаваш. Ето как стоят нещата. Кажи ми, Планинецо, защо мислиш, че съм тук?
— Не зная.
— И аз също не зная. Готов съм да се обзаложа, че и с тебе е същото. Ние сме тук, ти и аз, защото това момиче ни каза, че се нуждае от нас, но всъщност ние не знаем какво има предвид. Просто не можем да й кажем не.