Но най-често се отдаваше на спомени. Те го преследваха наяве и насън, блуждаеха в съзнанието му като призраци, които го жилеха и хапеха настървено. Спомняше си Шахтата, Шадуините, Меча на Шанара, но най-вече Кол.
Не можеше да си прости, че той бе станал причина за смъртта на Кол. И то не защото сам бе нанесъл фаталния, смъртоносен удар чрез магическото си заклинание, не защото не бе успял да защити брат си от глутницата Шадуини, която сновеше из Шахтата, когато се изправи срещу Ример Дал, не затова, а защото от самото начало бе мислил само за себе си. Искаше да разбере цялата истина за заклинанието, за Меча на Шанара, за поръчението на Аланон, за смисъла на магията — и нищо друго не го интересуваше. Заради тази истина бе пожертвал всичко, в това число и брат си.
Дамсон Рей се стремеше да разсее тези негови мисли, защото виждаше как се измъчва и долавяше защо.
— Брат ти сам пожела да дойде с тебе, Пар — повтаряше му тя отново и отново, надвесила лице над него. Червеникавите й коси падаха по слабичките й рамене, гласът й бе тих и нежен. — Изборът бе негов. Той твърде много те обичаше, за да не го направи. Ти се опита да го спреш и да не го излагаш на опасност. Но Кол не умееше да отстъпва, особено когато беше въпрос на справедливост и дълг. И двамата знаехте, че ще се сблъскате с опасности и той бе твърдо решен да те защити. Нима не разбираш, че той сам пожертва живота си за твоята кауза? Защо омаловажаваш смисъла на жертвата му като си втълпяваш чувство за вина? Той сам е направил своя избор. Кол беше човек с характер и ти едва ли би могъл да му попречиш да изпълни дълга си, колкото и да беше настоятелен. Трй те разбираше, Пар. Виждаше смисъла и потребността от твоето дело. На времето ти вярваше в него и трябва да продължиш да вярваш и сега. Както вярваше Кол. Не оставяй смъртта му да отиде напразно.
Но той се опасяваше, че смъртта на Кол бе отишла именно напразно и тази мисъл го преследваше в най-черните му кошмари. И наистина, какво постигна въпреки тази жертва? Какво спечели? Може би Меча на Шанара? Е, да, наистина. Вярно е, че се сдоби с легендарното оръжие на древните си предци Елфите, с талисмана, който сянката на Аланон го бе изпратила да открие. И какво от това? То се оказа съвършено негодно срещу Ример Дал, дори когато Главният Преследвач разкри, че е Шадуин. Ако Мечът притежаваше такава магическа сила, за каквато говореше Аланон, защо не бе унищожил най-големия му враг? И още по-зле, ако можеше да се вярва на Дал, той е бил готов да му преотстъпи Меча на Шанара, стига само да поиска. Не е имало нужда от това рисковано, гибелно спускане в Шахтата — а следователно, и от смъртта на Кол.
А ако Ример Дал беше прав и в това, че Пар Омсфорд също е Шадуин, тогава? Ако Пар се окажеше един от онези, срещу които се бореха, за да запазят Четирите земи…
Ако Кол беше умрял, за да защити един Шадуин…
Немислимо? Вече не беше толкова сигурен.
Горчиви и ужасяващи, спомените го терзаеха и той потъваше в блатото на болката, неверието и гнева. Опитваше се да се измъкне от това тресавище, да се задържи на повърхността, да диша, да оцелее. Треската му премина, чувствата се успокоиха, вече не бяха така мъчителни, душевните и телесни рани започваха да завяхват и заздравяват.
В края на втората седмица той беше вече на крак, реши да не се залежава повече и започна да изминава кратки разстояния из мрачната квартира на Кърта. Миеше се на чешмата, хранеше се на масата. Кръстосваше подземието от единия до другия край, от едната до другата врата и измерваше изминатото разстояние по умората. Подтискаше спомените, стараеше се да ги отпъжда. За целта просто си ангажираше вниманието. С каквото и да се занимаваше, то го отвличаше от мислите му за невъзвратимото минало. Душеше миризмите в спарения въздух. Оглеждаше направата на разнебитените мебели, опърпаните вещи, пода и стените. Донякъде самочувствието му се върна. Щом беше жив, значи имаше защо. Луташе се като призрак сред сенките и светлините, тласкан от вътрешните си видения.
Дори когато се умореше да крачи, пак не си даваше почивка. С часове прекарваше седнал в края на своето легло и съзерцаваше Меча на Шанара, размишлявайки над неговата тайна.
Защо ли той бе отказал да го слуша, когато го насочи срещу Ример Дал?