— Нищо ли не се знае за Падишар?
Тя поклати отрицателно глава.
— Нито за Морган и Стеф или за някой от другите?
Тя отново поклати глава.
— Изчезнали са.
— Значи така.
Думите му увиснаха във въздуха.
Тя тъжно се усмихна и те допиха чая си в мълчание.
На следващия ден Пар се почувства поукрепнал и заяви, че е твърдо решил да отиде в Тирс. Доста вече бе стоял затворен. Искаше да види отново света и да усети слънчевите лъчи по кожата си, да подиша чист въздух. Освен това, нищо няма да стане, докато стои тук и се крие. Той беше длъжен да направи нещо.
Дамсон твърдо се възпротиви. Още беше много слаб, а и бе твърде рисковано да ходи където и да било. Федерацията вече знаеше кой е; описанието му висеше навсякъде. След бягството му от Шахтата Преследвачите бяха претърсили долните етажи на стария дворец и бяха открили тунелите, водещи към него. И продължаваха да ги претърсват. Не бяха успели да обходят всичките километрични тунели и канали, тъй че рискът да го открият си оставаше. Най-добре засега беше да не излиза.
Накрая стигнаха до компромисно решение. Позволиха на Пар да обходи близките тунели, придружен от Дамсон и Кърта. Не биваше да се изкачва горе нито за миг. Можеше да ходи само където му кажат и да прави само каквото му позволят. Но във всеки случай нямаше да стои напълно затворен като болник. Пар прие условията.
Вървеше след Дамсон и Кърта, съсредоточил цялото си внимание, за да опознае и запомни тунелите. Първият ден бе само пробен и се върнаха рано. На втория ден вече се чувстваше по-укрепнал и продължи бързо да се възстановява. Това, че опозна разположението на тунелите и отточните канали, го правеше по-спокоен. Можеше вече да излезе и сам, ако му се наложи. Кърта му даваше своите напътствия и внимателно наблюдаваше напредъка му; гледаше го с умния си, блестящ поглед и кимаше доволно. Дамсон не смееше да се отдалечи от него и постоянно го докосваше, сякаш да го предпази. Той се усмихваше в себе си на тяхната грижовност.
Измина една седмица. Той беше по-добре, почти напълно възстановен. Повече от месец беше минал откак го донесоха и укриха в подземията на Тирс. Той непрекъснато мислеше да си върви, да поеме съдбата си отново в свои ръце.
В същото време не знаеше откъде да започне.
Накрая решението дойде от само себе си.
Беше късен следобед, десет дни след като беше започнал да опознава тунелите около скривалището на Мол. Той седеше в края на леглото си и за кой ли път наблюдаваше Меча на Шанара. Дамсон се беше качила в града да види какво може да научи за Падишар и Федерацията. Кърта сновеше като сянка от стая в стая, прибираше, подреждаше и се суетеше около нещата си. Времето за чай минаваше, а момичето още го нямаше и Кърта беше неспокоен. Сигурно и Пар щеше да се разтревожи, ако се беше оставил да мисли за това, но вниманието му беше ангажирано от нещо друго. Спомените за случилото се около намирането на Меча на Шанара и смъртта на Кол още бяха несвързани и той се опитваше да ги възстанови. От време на време извикваше в паметта си по нещо забравено. Така беше и сега.
Отнасяше се до заклинанието. Спомни си как се изпълни от магическа сила, почти дошла от само себе си, когато Кол — онова, което се представяше за Кол — го заплаши. И после, когато Кол вече го нямаше и Шадуините се нахвърлиха отгоре му, заклинанието вложи в ръцете му един бляскав меч, оръжие, нямащо равно на себе си по магическа сила. То с лекота унищожи всички Шадуини. Няколко мига се чувстваше извън себе си от възторг и безумие. Още си спомняше това усещане. Но имаше и нещо друго, нещо, напълно забравено досега. Щом унищожи Шадуините и понечи да вземе падналия Меч на Шанара, Мечът го изгори — опари ръката му като огън. И на мига магията го напусна и той повече не можа да я извика отново.
Защо ли Мечът на Шанара бе сторил това? Какво ли бе предизвикало такава реакция?
Тъкмо мислеше върху всичко това и се опитваше да сглоби малкото, което знаеше за тайната на Меча, когато Дамсон се втурна в подземното убежище на Мол, задъхана и уплашена, с разпилени коси.
— Войници на Федерацията! — извика тя и се спусна към Пар, дърпайки го от леглото. — По каналите са плъзнали десетки войници и правят щателно претърсване! И то не в двореца, а тъкмо тук. Едва успях да се промъкна преди тях. Не зная дали някой ни е предал или просто са ме проследили, но са открили долния вход и идват насам! — тя млъкна, за да се поуспокои. — Останем ли тук, ще ни открият. Трябва веднага да се махаме.