В края на първата седмица от пътешествието им стигнаха на север над Анар, до предпланините, водещи в Чарналите, из които вървяха дни наред. Пътя им минаваше през планините на североизток в посока към Тайдрейс. Навлязоха в непознати земи. Морган и Пи Ел не бяха ходили на север от Горни Анар, а Уокър беше стигал едва до най-ниските области на Чарналите. Водеше ги Куикнинг, без да се притеснява, че най-малко познава тези места. Слушаше вътрешния си глас, една интуиция, която нямаше никой измежду тях. Тя призна, че не знае точно къде отиват, че може да почувства толкова, колкото да ги води в момента, но че те евентуално трябва да пресекат Чарналите и тогава тя вече няма да може да ги води. Елдуист лежеше отвъд Чарналите и без чужда помощ нямаше да го намерят.
— Ще ти стигне ли магията за това, Уокър? — подразни го Пи Ел, но Уокър само се усмихна като си задаваше същия въпрос.
В края на втората седмица заваля и дъждът ги следва неотклонно и през третата седмица. Пътеките, багажът и дрехите им подгизнаха. Загубиха всякакво настроение. Над върховете надвисваха облаци, тъмни и неподвижни. Склоновете се тресяха от гръмотевици и светкавици, сякаш гиганти разиграваха сенки с ръцете си. Тук рядко минаваха пътници, предимно Тролове, а и от тях не можеха да узнаят нещо особено. Предстоеше им ден-два път през проходите, които извеждаха от един високопланински град, Рамплинг Стийп. Да, всички проходи водели на изток към Тайдрейс. Не, нищо не били чували за Елдуист.
— Направо да се чудиш дали наистина съществува — промърмори Пи Ел, като продължаваше да играе ролята си на провокатор. Тясното му лице бе сбръчкано от усмивка, студена и празна, лишена от чувство за хумор.
Същата нощ, два дни преди да се изпълнят три седмици, откак бяха тръгнали, той постави въпроса по начин, който не оставяше място за съмнение относно чувствата му. Все още продължаваше да вали. Сива мъгла ги обгръщаше с хлад и притъпяваше сетивата. Всички бяха в подтиснато настроение.
— Това градче Рамплинг Стийп ни обърква всякакво чувство за посока, не е ли така? — започна той съвсем тихо, тъй че всички го наобиколиха в хладния здрач.
Въпросът бе отправен към Куикнинг, която не отговори.
— Загубихме се, а аз не обичам това. Хайде да си поговорим малко повече за цялата тази работа.
— Какво искаш да знаеш, Пи Ел? — тихо, спокойно попита момичето.
— Не си ни казала достатъчно за това, какво ни чака. Мисля, че трябва да го направиш. Сега.
Тя поклати глава.
— Питаш за неща, на които не мога да ти отговоря. Просто аз самата трябва да ги разбера.
— Не ти вярвам — тръсна глава той, за да подсили думите си. Гласът му бе нисък и суров. Морган Лех го гледаше с нескрито раздразнение, а Уокър Бо вече бе скочил на крака. — Познавам хората, дори и такива, които притежават магическа сила като теб и разбирам кога казват всичко, което знаят и кога не. Ти криеш нещо, а по-добре е да го кажеш.
— Или пък ти да се завъртиш и да се махаш? — остро го предизвика Морган.
Пи Ел го погледна безизразно.
— Защо наистина не се махнеш, Пи Ел, а?
Пи Ел се изправи. Очите му бяха празни и наглед безразлични. Морган се надигна заедно с него. Но Куикнинг бързо застана между тях, сякаш не да ги раздели, а само да срещне лицето на Пи Ел. Тя стоеше малка и беззащитна пред него, сребристата й коса падаше по раменете й, лицето й бе вдигнато към неговото. Той се намръщи и в първия момент изглеждаше като заплашен и готов да побегне. Слаб и жилав, мъжът отстъпи назад като змия. Но тя не помръдна и той постепенно се освободи от напрежението.
— Трябва да ми се довериш — обърна се към него тя, сякаш беше единственият човек на света, омая го със своя глас, със силата на черните си очи и близостта на тялото.
— Вече ви казах онова, което трябва да знаете за Ул Белк и Елдуист. Казах ви също каквото трябва да се знае за Черния камък на Елфите. Поне толкова, колкото и аз самата зная. Вярно е, че някои неща крия от вас, както и вие от мене. Така е с всички живи същества, Пи Ел. Ти не можеш да имаш претенции към моите тайни, когато криеш своите собствени. Аз не премълчавам нищо във ваша вреда. И това е всичко, което мога да направя.