В първата бирария не можаха да научат нищо и се преместиха във втората. Никой не тръгна след тях. Сценарият се повтори. Тази бирария бе по-малка и по-тясна, димът на лулите и миризмата на телата — по-гъсти и отблъскващи. Тук, в Рамплинг Стийп, имаше Тролове, Гноми, Джуджета и Хора, които пиеха заедно и си приказваха, сякаш това бе нещо съвсем естествено, сякаш онова, което се случваше по други места на Четирите земи, тук нямаше никакво значение. Уокър наблюдаваше лицата безпристрастно, вглеждаше се в очите и си даде сметка, че те бяха затворени и уплашени, лица и очи на хора, които живееха в трудност и отчаяние, но не се задълбочаваха много, защото в противен случай не биха могли да оцелеят. В някои се криеше заплаха, в други даже безнадеждност. Но в живота на Рамплинг Стийп съществуваше определен ред, който не се нарушаваше от нищо особено. Непознати идваха и си отиваха, дори толкова поразителни като Куикнинг, а животът си продължаваше. Куикнинг беше нещо като метеорите — явят се понякога, може и да имаш късмет да ги видиш, но от това животът с нищо не се променя.
Отидоха в трета, после в четвърта бирария, във всяка от тях Куикнинг получаваше един и същ отговор. Никой не беше чувал за Елдуист и Ул Белк, и никой не искаше и да чуе. Имаше четири кръчми по пътя, и повечето предлагаха храна и подслон, а в някои се въртеше търговия и обмен на стоки. Тъй като Рамплинг Стийп беше единственото градче, отдалечено на дни наред път отвсякъде, през което се минаваше към Чарналите, и където всички пътища от планините се срещаха, оттук минаваха много хора, главно ловци и търговци, но също и други. Почти всички бирарии бяха препълнени и повечето от хората бяха приходящи, отседнали на път за другаде. Говореше се за всичко, за бизнес и политика, за пътешествия и забележителности, за разни хора и места по Четирите земи. Уокър слушаше незабелязано и си мислеше, че Пи Ел прави същото.
В петата бирария — Уокър дори не забеляза името й — те най-сетне получиха отговора, който търсеха. Съдържателят беше огромен, грубоват човек, с белег на лицето и винаги готова усмивка. Той изгледа Куикнинг така, че дори и Уокър се почувства неудобно. После предложи на момичето да си вземе стая за няколко дни, за да види дали няма да й хареса да остане в града. Морган Лех веднага се изстъпи напред с разгневени очи, но Куикнинг го отстрани с лек жест, срещна наглия поглед на съдържателя и отвърна, че няма особено желание. Съдържателят не настоя. Вместо това, за всеобщо учудване пред подобен отказ, той й каза, че може да намери човека, когото търси, малко по-надолу по улицата, в „Одраната котка“. Името му, каза той, е Хорнър Дийс.
Те излязоха в нощта, оставяйки съдържателя да се чуди какво всъщност бе направил. Куикнинг имаше тази дарба, това бе същността на магията й. Тя можеше да те накара да действаш против волята си, преди изобщо да се усетиш. Можеше да те накара да се разкриеш така, както не би и помислил. Можеше да те накара да направиш всичко за нея. Всяка красива жена би могла да накара един мъж да направи всичко това, но Куикнинг обезоръжаваше мъжете с нещо повече от красотата си. Това бе нейната вътрешна първична същност, наглед човешка, но всъщност въплъщение на магията, която баща й според Уокър бе вложил в нея. Той бе чувал историите, които се разказваха за Краля на Сребърната река. Говореше се, че хората винаги разкривали пред него онова, което искал да знае. Самото му присъствие било достатъчно, за да поискаш да му го кажеш. Уокър вече бе наблюдавал как Морган и Пи Ел, а и мъжете от бирариите бяха откликвали на Куикнинг. Самият той също. Тя беше наистина дете на своя баща.
Те откриха „Одраната котка“ далеч в края на града, свита в сянката на няколко огромни стари хикории. Беше голяма нестабилна сграда, която скърцаше при всяко движение на мъжете и жените вътре, и се крепеше направо на косъм. Беше претъпкана както и другите, но по-просторна, и имаше малко ниши по края на стените, за да не изглежда съвсем като хамбар. Лампите бяха разпръснати като далечни приятели, които се опитват да проникнат в мрака. Посетителите бяха събрани на групички пред бара и по дългите маси и пейки. Както и в другите бирарии, щом влязоха, всички глави се обърнаха към тях. Куикнинг отиде да намери съдържателя, който я изслуша и посочи към дъното на стаята. Там на масата седеше човек, усамотен в един тъмен ъгъл, свит, тъй че лицето му не се виждаше, далеч от светлината и тълпата.
Четиримата отидоха и застанаха пред него.