— Хареса ли ти, Уокър Бо?
Бледото лице се наведе замислено.
— Питам се защо човек, който притежава такава дарба, предпочита да я споделя с малцина.
Тъмният му поглед беше отправен към Каризман. Певецът смънка смутено.
— Ами…
Не можеше да намери думи.
— Та нали сам каза, че има в теб неспокойство, което не ти позволява да останеш на едно място. И все пак продължаваш да стоиш тук, сред Урдите.
Каризман втренчено гледаше в ръцете си с наведена глава.
— Те ли не те пускат? — тихо попита Уокър.
Каризман изглеждаше така, сякаш беше готов да потъне в земята.
— Не — призна неохотно той. — Независимо, че съм крал, аз си оставам пленник. Позволява ми се да съм крал, но само докато пея своите песни. Урдите ме държат тук, защото вярват, че песента ми е магическа.
— И това е така — промълви Куикнинг толкова тихо, че само Морган, който седеше до нея, я чу.
— Ами ние? — рязко запита Дийс. Той се изправи в цял ръст заплашително. — И ние ли сме пленници? Като гости или като пленници си ни довел тук, кралю Каризман? Или нямаш думата по въпроса?
— О, не! — възкликна певецът, явно разстроен. — Повярвайте, аз имам думата по въпроса. И вие не сте пленници. Трябва само да поговоря със съвета, чиито членове са събрани долу под нас.
И посочи групичката, която Уокър и Морган бяха наблюдавали преди. Когато срещна мрачния поглед върху лицето на Пи Ел, изпита известно колебание, но бързо скочи на крака.
— Веднага ще поговоря с тях. Ако се наложи, ще попея. Някоя особена песен. Обещавам ви, че ще останете тук само толкова, колкото пожелаете. Повярвай ми, лейди, моля те. Приятели!
Той скочи от подиума, коленичи до членовете на Урдския съвет и оживено започна да говори с тях. Петимата се спогледаха в очакване да разберат дали бяха гости или пленници.
— Струва ми се, че той едва ли ще може да ни помогне — промълви Хорнър Дийс.
Пи Ел пристъпи напред.
— Ако му прережа гърлото, веднага ще ни пуснат.
— Или ще ни убият на момента — просъска Дийс.
Двамата гневно се изгледаха.
— Дайте му възможност — каза Уокър Бо, като гледаше спокойно съвета. Лицето му беше непроницаемо.
— Да — тихо се съгласи Куикнинг. — Търпение.
След това те мълчаливо зачакаха връщането на Каризман. Когато той напусна съвета и се върна на подиума при тях, на лицето му бе изписано всичко.
— Принуден съм… принуден съм да ви помоля да останете тази нощ — той беше напълно разстроен и едва намираше думи. — Съветът желае да… обсъди проблема. Разбирате ли, това е само една формалност. Трябва ми малко време…
И той смутено се отдръпна. Застана колкото може по-далеч от Пи Ел. Морган притаи дъх. Мислеше си, че разстоянието едва ли ще спаси певеца. Той откри, че очаква едва ли не с увлечение, какво ще направи Пи Ел, какво би могъл фактически да стори срещу цялата тази тълпа.
В този случай не можа да се досети. Куикнинг се усмихна окуражително на Каризман и каза:
— Ние ще почакаме.
Заведоха ги в една широка колиба и им дадоха рогозки и завивки за спане. Затвориха вратата след тях, но не я заключиха. Според Морган това така или иначе нямаше значение. Колибата бе разположена в центъра на селото, а селото бе оградено с укрепление и изпълнено с Урди. След вечеря той бе попитал Дийс какво знае за тези странни същества. Дийс му бе отвърнал, че това е племе, което се препитава от лов. Оръжията, които носеха, можеха да повалят всичко пред себе си. Двукраките натрапници не бяха особено опасни според неговите думи.
Пи Ел гледаше навън през пролуките на стените, иззидани от кал.
— Няма да ни оставят да си вървим — каза той. Никой от присъстващите и дума не каза. — Независимо какво говори този шутовски крал, те ще се опитат да ни задържат. Най-добре е да избягаме през нощта.
Дийс тежко се облегна на стената.
— Говориш така, сякаш имаме възможност.
Пи Ел се обърна.
— Аз мога да си тръгна, когато поискам. Няма плен за мене.
Той изрече това с такава увереност, че всички се вторачиха в него, с изключение на Куикнинг. Погледът й се рееше надалеч.
— Неговата песен крие магия — каза тя.
Морган си спомни, че бе казвала нещо подобно и преди.
— Истинска магия ли? — попита той.
— До голяма степен да. Не разбирам нейния произход. Дори не съм сигурна какво може да се постига с нея. Но има някаква магия. Той не е обикновен певец.