Толкова пречки се изправяха на пътя им!
Той хвърли проницателен поглед на Дийс. Този старец, той беше най-лошият от всичките, най-непонятният. Имаше нещо в него…
Пи Ел отново трябваше да се овладява. Имай търпение. Почакай. Събитията сигурно ще продължат да го тласкат в друга посока, но той трябва да се постави над тях. Трябва да владее себе си.
Макар че тук беше много трудно. Това не беше неговата страна, не бяха познатите му хора, обичайното му обкръжение, навиците, с които бе свикнал и които му липсваха. Сякаш се изкачваше по непозната скала, от която всеки момент можеше да се подхлъзне.
Дали щеше да успее да се задържи и този път?
Опита да се отърси от притеснението. То се бе загнездило в него и не му даваше мира.
Каризман се появи след полунощ. Куикнинг събуди Морган, докосвайки лицето му с ръка. Той скочи и видя останалите, които бяха вече на крака. Певецът отвори вратата и влезе.
— А, вие вече сте будни. Добре.
Веднага отиде при Куикнинг. Нямаше смелост да я заговори, чувстваше се несигурен в тяхно присъствие, като момче, принудено да разкрие нещо, което би предпочело да пази в тайна.
— Какво реши съветът, Каризман? — нежно го окуражи Куикнинг, като хвана ръката му и го обърна с лице към себе си.
Певецът поклати глава.
— Страхувам се, лейди, че е и най-доброто, и най-лошото. — Той погледна към другите. — Всички са свободни да си вървят, когато поискат. — После отново погледна Куикнинг. — Освен тебе.
Морган веднага си спомни как Урдите бяха гледали Куикнинг, колко бяха очаровани от нея.
— Защо? — попита разпалено той. — Защо и тя да не бъде освободена?
Каризман преглътна.
— Моите поданици смятат, че е красива. Смятат, че притежава магия като мен. Те… искат тя да се ожени за мен.
— А, това е добре измислено! — гневно извика Хорнър Дийс и цялото му лице се изкриви от недоверие.
Морган хвана Каризман отпред за туниката.
— Видях те как я гледаш, певецо! Това е твоя идея!
— Не, не, кълна се, че не! — отчаяно крещеше онзи. Красивото му лице бе изкривено от ужас. — Никога не бих направил такова нещо! Урдите…
— На Урдите не им пука за…
— Пусни го, Морган — прекъсна го Куикнинг с тих и спокоен глас. Морган го пусна и мигновено отстъпи назад.
— Той казва истината — промълви тя. — Това не е негова работа.
Пи Ел се подаде напред като щик.
— Няма значение чия работа е. — Той не отместваше погледа си от Каризман. — Тя идва с нас.
Каризман пребледня и очите му тревожно се местеха от едно лице на друго.
— Няма да я пуснат — прошепна той и сведе поглед. — Ще трябва да свърши дните си като мене.
Той запя:
Хорнър Дийс вдигна отчаяно ръце.
— Какво се опитваш да кажеш, Каризман? — ядосано запита той.
— Че понякога шансът може да ти изневери. Ако искаш всичко, може да не получиш нищо.
Отговор му даде Уокър Бо:
— Каризман е мислел, че като стане крал, ще бъде свободен, а вместо това се е оказал затворен като в клетка.
— Да — въздъхна певецът и тъга се изписа на красивото му лице. — Моето място не е тук, също както на Куикнинг. Ако я вземете със себе си на тръгване, тогава трябва да вземете и мене!
— Не! — мигновено извика Пи Ел.
— Лейди — започна да моли певецът. — Умолявам те. Тук съм почти от пет години — не от няколко, както казах преди. Затворен съм в клетка, като девойката от песента. Ако не ме вземете с вас, ще бъда държан в плен, докато умра!
Куикнинг поклати глава.
— Там, закъдето сме тръгнали, е опасно, Каризман. Далеч по-опасно, отколкото тук. Не се знае дали ще оцелееш.