Каризман промълви с разтреперан глас:
— Няма значение! Искам да бъда свободен!
— Не! — повтори Пи Ел, въртейки се наоколо като котка. — Помисли, момиче! Нима още един глупак ще трябва да ни тежи? Защо тогава не вземеш цяла армия? По дяволите!
На Морган Лех му омръзна да го наричат глупак и тъкмо се канеше да го заяви, когато Уокър Бо здраво го стисна за ръката и поклати глава. Морган ядно се намръщи, но отстъпи.
— Какво знаеш за местата на север, Каризман? — ненадейно попита Хорнър Дийс, обърнат с гръб към певеца. — Някога бил ли си там?
Каризман поклати глава.
— Не, но това няма значение, щом е далеч оттук. — Поглеждаше крадешком. — Щете-не щете, ще трябва да ме вземете със себе си. Няма да можете да се измъкнете, ако не ви покажа как.
Това ги накара да млъкнат. Всички се обърнаха към него.
— Какво искаш да кажеш? — попита предпазливо Дийс.
— Искам да кажа, че смъртта ви е сигурна без моята помощ — отвърна певецът.
И той запя:
Пи Ел го хвана за гърлото толкова бързо, че никой не успя да се намеси.
— Ще кажеш всичко, което трябва, ако не искаш да те убия! — заплаши той, преизпълнен от гняв.
Но Каризман остана спокоен, дори както винаги изправен, срещайки суровите очи на Пи Ел на сантиметри от своите.
— Никога — простена той. — Освен, ако… ако се съгласите… да ме вземете със себе си.
Лицето му цялото пребледня, когато Пи Ел почна да го души. Морган и Хорнър Дийс неуверено се спогледаха, после погледнаха Куикнинг, но продължаваха да се колебаят. Уокър Бо пристъпи напред. Той застана зад Пи Ел и го докосна така, че никой не видя. Слабият мъж се извърна назад, с лице изкривено от изненада. Уокър скочи и обгърна с ръка Каризман, издърпвайки го встрани.
Ярост се четеше в погледа на Пи Ел. Морган беше сигурен, че той ще нападне Уокър и нищо добро не можеше да се очаква от това. Но Пи Ел го изненада. Наместо да удари, той се вгледа втренчено в Уокър, после извърна очи. Лицето му внезапно се превърна в безизразна маска.
Куикнинг проговори и отклони вниманието им.
— Каризман, знаеш ли път, който да извежда оттук?
— Да, лейди — кимна Каризман, като преглътна, за да може да говори.
— Ще ни го покажеш ли?
— Ако се съгласите да ме вземете с вас, да.
Пазареше се, но изглеждаше уверен в себе си.
— Няма ли да е достатъчно да ти помогнем да избягаш от селището?
— Не, лейди. Ще се загубя из пътя и те ще ме върнат отново. Трябва да дойда с вас, независимо къде отивате — далеч от тук. Може дори — добави той лъчезарно — да имате полза и от мен.
Когато си видиш ушите, помисли си Морган неумолимо.
Куикнинг изглежда се колебаеше, което бе странно за нея. Тя погледна Хорнър Дийс въпросително.
— Той е прав, Урдите наистина ще го върнат — потвърди Следотърсачът. — Както и нас, ако не побързаме. Или не проявим достатъчно ловкост.
Морган видя как Пи Ел и Уокър Бо яростно се гледаха от двата края на колибата — мрачни сурови призраци, принадлежащи на безмилостни светове. В безмълвните им погледи се четеше заплаха. Кой ли от двамата би оцелял при един сблъсък между тях? И как ли щеше да оцелее цялата група при техните отношения?
Тогава го осени една идея.
— Твоята магия, Куикнинг — викна импулсивно той. — Можем да използваме магията ти, за да избягаме! Ти имаш власт над всичко, което расте на тази земя. Това е достатъчно, за да накара Урдите да отстъпят. С Каризман или без него ние имаме твоята магия!
Но Куикнинг поклати глава и за миг сякаш просто изчезна.
— Не, Морган. Ние прекосихме Чарналите и навлязохме в земите на Ул Белк. Няма да мога да използвам магията си преди да намерим талисмана. Каменният крал не бива да разбере коя съм. Ако използвам магия, ще ме открие.
Колибата отново се смълча.
— Кой е този Каменен крал? — попита Каризман и всички погледнаха към него.
— Аз предлагам да го вземем с нас — каза накрая Хорнър Дийс, прям и конкретен както винаги. Едрата му фигура се отмести. — Ако наистина може да ни изведе от тук, това е изходът.
— Да го вземем — съгласи се Морган и се ухили. — Харесва ми идеята, че ще имаме и крал с нас — дори ако единственото нещо, което може да прави, е да съчинява песни.