Но едно докосване по рамото веднага го събуди.
— Спокойно, Планинецо — прошепна Уокър Бо. Високият силует се плъзна до Морган, тъмните очи потърсиха неговите.
— Напоследък правиш опасни неща, Морган Лех. Хубаво е да внимаваш.
Морган премигна от удивление.
— Какво имаш предвид?
Уокър леко се приведе към него и Морган забеляза напрегнатите бръчки на лицето му.
— Пи Ел. Стой по-далеч от него. Не го дразни и не го предизвиквай. Гледай да имаш колкото може по-малко работа с него. Ако реши, той може да те унищожи по-бързо от скрита змия.
В думите му имаше някаква вледеняваща убеденост, вещание за смърт. Морган подтисна чувствата си и кимна с глава.
— Кой е той, Уокър? Знаеш ли нещо за него?
Мрачния чичо погледна встрани и после пак към Морган.
— Понякога, когато докосна нещо, мога да усетя. Мога да разбера чуждите тайни, само като се допра до някого. Така и стана, когато разтървавах Каризман и Пи Ел. Пи Ел е убивал. И то неведнъж. Правил го е съзнателно, а не при самозащита. Това му доставя удоволствие. Допускам, че е убиец.
Той протегна бледата си ръка, за да задържи поразения Морган на мястото му.
— Чуй ме сега. Той крие под дрехите си оръжие с неимоверна сила. В него се крие магия и той го използва, за да убива.
— Магия ли? — гласът на Морган потрепера от удивление, въпреки че той положи усилие да го овладее. Не можеше да събере мислите си. — А Куикнинг знае ли за това?
— Тя го е избрала, Планинецо. Както и всички нас. Каза ни, че крием в себе си магия, и че тази магия е необходима. Разбира се, че знае.
Морган не можеше да повярва.
— И значи съзнателно е взела със себе си един убиец? По този начин ли мисли да върне Черния камък на Елфите?
Уокър не откъсваше поглед от него.
— Едва ли — каза накрая той. — Но не мога да бъда сигурен.
Морган се отпусна назад и все не можеше да повярва.
— А ние какво правим тук, Уокър? Нас защо ни е взела?
Уокър нищо не каза.
— Кълна се в живота си, че не разбирам защо приех да дойда. Е, може и да разбирам. Нещо в нея ме привлича, признавам си. Направо съм омагьосан. Но нима това е причина? Не трябваше да съм тук. Трябваше да бъда в Тирс, за да потърся Пар и Кол.
— Този въпрос вече сме го обсъждали — напомни му Уокър с разбиране.
— Зная. Но не мога да не си го задавам. Особено сега. Пи Ел е убиец; какво общо имаме ние с такъв човек? Куикнинг не прави ли разлика между нас? Или всички ни смята за убийци? Нима за това сме й необходими? Не мога да повярвам!
— Морган — Уокър произнесе името му, за да го успокои, после се отпусна на ствола на дървото и главите им се докоснаха. Нещо в тялото на Мрачния чичо напомни на Морган за времето, когато го откриха смазан сред руините на къщата в Хартстоун.
— Тук има нещо повече от това, което знаеш — прошепна Уокър. — Или което аз знам. Мога да усетя нещата, но не и да ги видя ясно. Куикнинг не разкрива напълно своите намерения. Тя е дъщеря на Краля на Сребърната река — не забравяй това. Може да проникне навсякъде. Магията й надхвърля всичко, което някога сме виждали. Но тя е и уязвима. Трябва да бъде много внимателна в търсенето, което е предприела. Мисля, че сме тук, за да й помогнем.
Морган обмисляше думите му за момент, после кимна и се заслуша в тишината на нощта наоколо им, загледан през клоните на старата ела, в сенчестите силуети отвъд. Той зърна нежното въздушно тяло на Куикнинг, просто едно очертание, което нощта би могла да погълне само с едно мръдване на светлината. Гласът на Уокър стана по-напрегнат.
— Имах видение за нея — видение, което ме уплаши повече от всичко на света. Видях как тя ще умре. Предупредих я, преди да напуснем Хартстоун, и й казах, че е може би по-добре да не идвам с нея. Но тя настоя. И ето ме тук. — Той се огледа наоколо. — Същото е с всеки от нас. Тук сме, защото чувстваме, че трябва. Не се опитвай да разбереш защо, Морган. Просто го приеми.
Морган въздъхна, без да може да се справи с чувствата и потребностите си, изпълнен с копнеж по невъзможни неща, по едно невъзвратимо минало и едно твърде неясно бъдеще. Мислеше си колко далеч бяха отишли нещата, откакто братята Омсфорд се бяха явили при него в Лех, и колко всичко се беше променило.