Едва бяха влезли в прохода, по който ги водеше Дийс, когато зърнаха Урдите. Косматите същества изникнаха зад скалите, все още на миля зад тях, но препускаха лудо, крещейки и размахвайки оръжия, без да оставят и следа от съмнение относно намеренията си. След по-малко от миг колебание цялата група се спусна да тича през прохода. Проходът беше тесен и се изкачваше нагоре между скалите с много извивки и завои. Групата се разпръсна, виейки се като змия напред. Дъждът стана по-силен и най-сетне се изсипа като из ведро. Беше хлъзгаво и от скалите започнаха да се стичат малки вадички. Те излязоха изпод заслона на скалите и се оказаха на един гол хълм, който свиваше надолу към едно дефиле, обградено от високи стръмни скали, черно като нощта. Вятърът яростно духаше и запращаше пушилка в лицата им. Морган пусна Каризман и вдигна дрехата си над главата, за да се защити.
Огромно усилие им струваше да се доберат до дефилето, вятърът брулеше толкова силно, че те едва напредваха. Когато достигнаха тъмното устие, Урдите отново се появиха, този път още по-близо, преодолели последната миля необичайно бързо. Копия, стрели и някакви странни остри ками пронизваха въздуха и се забиваха на притеснително малко разстояние от тях. Групата се втурна към прохода с надежда, че високите му стени ще я скрият.
Тук дъждът се изливаше като из ведро и нямаше никаква светлина. От стените на тесния коридор се издаваха напред остри скали и ги жулеха, докато минаваха покрай тях. Времето беше спряло сред вихрушката на вятъра и тътена на гръмотевиците и те сякаш нямаха никакви шансове да избягат. Морган избърза напред, за да бъде близо до Куикнинг, решен да я защитава при всички обстоятелства.
Когато най-сетне излязоха от дефилето, те се озоваха на една пътека, която минаваше по скали, високо покрай коритото на Раб, чиито води бушуваха и се обливаха в бяла пяна. Дийс ги поведе по тази пътека без никакво колебание, като им подвикна нещо окуражаващо, но гласът му се изгуби сред бурята. Те тръгнаха в една редица по назъбената пътека, Дийс ги предвождаше, Каризман, Куикнинг, Морган и Уокър Бо го следваха, а Пи Ел вървеше последен. Дъждът плющеше, вятърът ги пронизваше, а шумът на реката ги заглушаваше.
Когато първите Урди се появиха в устието на дефилето, никой не ги видя. Едва когато оръжията им започнаха да се удрят в скалите край бягащата група, всички забелязаха тяхната близост. Едно копие засегна рамото на Пи Ел, но той положи усилия да продължи. Останалите започнаха да напредват по-бързо, като отчаяно се стремяха да избягат от преследвачите си и непрестанно се подхлъзваха в бързането си. Морган хвърли поглед назад и видя как Уокър Бо се обърна и запрати нещо сред бурята. Мигновено въздухът бе огрян от сребриста светлина. Копията и пиките се завъртяха и паднаха обезвредени долу. Урдите, подплашени от магията на Мрачния чичо, отстъпиха назад през дефилето.
Пътеката леко се разшири и се спусна надолу. Далечният склон на планините се откри пред тях. Това бяха гори, които се губеха сред облаци и дъжд. Долу бушуваше Раб, проправяйки си пътна изток сред скалите. Пътеката водеше покрай брега й, на петдесетина стъпки височина и голата скала започваше да преминава в покрита с шубраци земя.
Морган се огледа още веднъж и видя, че Урдите вече не ги следват. Или Уокър ги беше уплашил, или пък Хорнър Дийс щеше да се окаже прав, че те не напускат планините си.
Той отново се обърна напред.
В следващия момент цялата скала се разтресе и част от нея пропадна сред неистовия дъжд и ураган. Куикнинг се свлече заедно с нея. Нямаше нищо, за което да се хване и тя се плъзна надолу в облак от прах и камънаци, които я повлякоха към реката. Каризман вървеше точно пред нея и за малко не падна и той, но успя да се хвърли напред и да се улови за едни преплетени корени на някакъв горски шубрак.
Морган вървеше отзад. Когато видя, че Куикнинг не може да се спаси и той не може да я достигне, изобщо не се поколеба. Хвърли се в пропастта след нея, без изобщо да чува виковете на спътниците си. Заплува сред водите на Раб, потопи се под тях и отново изплува целият разтърсен от студа. Когато зърна сребристата коса на Куикнинг сред фонтан от бяла пяна, на няколко крачки пред него, той доплува до нея, хвана я за дрехите и я повлече със себе си.