Вятърът остро свиреше в клоните на дърветата и те се заслушаха с поглед към небето. Щом той отмина, те започнаха да слушат как реката се плиска в бреговете си.
Морган се свиваше в прогизналите си дрехи.
— Когато бурята стихне, ще доплуваме до сушата, ще се махнем от този остров. Сега реката е твърде бурна, за да опитваме, а сме и прекалено уморени. Но всичко е наред. Тук сме на сигурно място. Само дето е малко влажничко.
Даде си сметка, че говори само за да се намира на приказки. Куикнинг нищо не отвръщаше. Почти долавяше мислите й, но нямаше ключ да ги разгадае. Отново затвори очи и се опита да успокои дъха си. Чудеше се какво ли е станало с останалите. Дали бяха успели да се прехвърлят от другата страна на пътеката или Уокър и Пи Ел са останали на хълма? Опита се да си представи Мрачния чичо и убиеца в общ капан, но не успя.
Стъмваше се и здрачът прогонваше и малкото останала светлина. Сенките покриваха острова на все по-широки ивици. Дъждът попритихна, гръмотевиците и светкавиците се оттеглиха в далечината и бурята отминаваше. Въздухът не беше така хладен, както Морган бе очаквал, напротив, започна леко да се затопля, просмукан от дъх на горещина и влага. По-добре, помисли си той. И без това бяха доста премръзнали. Помисли си колко хубаво би било да се намира сух и на топло в самотната си ловна колиба в Планините, седнал край огъня с горещ бульон в ръка, заедно с братята Омсфорд, да им разправя за своите приключения.
А може би седнал с Куикнинг, мълчаливо, защото думите нямат значение и им е достатъчно само да бъдат един до друг, само да се докосват…
Сърцето му се сви от копнение и страх. Искаше всичко това да продължи, да остане завинаги такова, но в същото време не го разбираше и беше сигурен, че ще изгуби.
— Будна ли си? — запита я той, защото изведнъж пожела просто да чуе гласа й.
— Да — отвърна тя.
Той вдъхна дълбоко въздух и бавно издиша.
— Дълго съм мислил защо съм тук — започна той. — Задавам си този въпрос още от Кулхавен. Вече не притежавам магия. Цялата ми магия се съдържаше в Меча на Лех, а сега той е счупен, остатъкът от магия е нищожен и едва ли може да ти бъде много от полза.
Тъй че оставам само аз, а аз… — той спря. — Аз просто не разбирам какво очакваш от мене.
— Нищо — нежно отвърна тя.
— Нищо ли? — той не можа да подтисне нотката на недоверие в гласа си.
— Само това, което можеш и желаеш да дадеш — отвърна неопределено тя.
— Но аз мислех, че Кралят на Сребърната река е казал… — той спря. — Мислех, че твоят баща е казал, че съм потребен, нали това бяха думите ти? Че той е поискал да ни вземеш със себе си.
— Но не ми каза какво точно трябва да правиш, Морган. Каза ми само да те взема, за да търсим талисмана. И че ти сам ще разбереш какво трябва да правиш, както всеки от нас.
Тя леко се отдръпна и се обърна да го погледне.
— Ако можех да ти кажа нещо повече, щях да го направя.
Той я погледна, разтревожен от неопределените й отговори, от чувството за несигурност, което изпитваше.
— Наистина ли?
Тя почти се усмихна. Дори и прогизнала от дъжда и речните води, тя продължаваше да бъде най-красивата жена, която бе виждал. Той се опита да каже още нещо, но не успя. Просто седеше, безмълвен и загледан в нея.
— Морган — тихо каза тя. — Баща ми може да предвижда неща, които са скрити от всеки друг. Той ми казва онова, което съм длъжна да знам, и вярвам, че ми казва всичко необходимо. Ти си тук, защото си ми потребен. Това е свързано с магията на твоя Меч. Баща ми ми каза и аз на свой ред ти предадох, че имаш шанс отново да го възстановиш. Може би тогава той ще ни служи по начин, който не можем да предвидим сега.
— Ами Пи Ел? — настоя той, решен да разбере всичко докрай.
— Пи Ел ли?
— Уокър казва, че е убиец — и че също носи магическо оръжие, с което може да убива.
Тя го гледа изпитателно известно време и след това каза:
— Това е вярно.
— И той също ли е необходим?
— Морган — имета му бе произнесено предпазливо.
— Моля те, кажи ми.
Тя наведе глава и красивото й лице се скри в сянката. Когато го вдигна отново, на него бе изписана тъга.
— Пи Ел е наистина необходим. Неговото предназначение, както и твоето, ще се разкрие само.
Морган изпита известно колебание, опитвайки се да реши какво да попита отново, защото искаше отчаяно да разбере истината, но не желаеше да рискува да я загуби като навлезе в неприятни теми.