— Елдуист — оповести Хорнър Дийс. Далеч на запад слънцето потъваше във водите на морето, безцветно и сиво с настъпването на нощта и златистоалените води ставаха сребристи. Вятърът свиреше надолу из скалите зад тях в един постоянен ритъм и имаха чувството, че дори скалата, на която стоят, се разклаща. Стояха скупчени, за да се държат здраво на краката си, и от страх пред падането на нощта, и гледаха как Елдуист се превръща в черна сянка. Вятърът виеше и в самия град, надолу из каньоните на неговите улици, сред каменните му руини. Чувайки воя му, Морган целият се смразяваше. Елдуист бе празен и мъртъв. В него нямаше нищо, освен камък, груб и неизменен, неподатлив и твърд.
Хорнър Дийс им подвикна, опитвайки се да преодолее вятъра. Беше ги отвел малко назад към едни каменни стъпала, издълбани в скалите, които водеха надолу към града. Стъпалата бяха врязани от обратната страна на върховете, като отново навлизаха в сянка. Започнаха да се спускат по тях с настъпването на нощта. Слънцето изчезваше, звездите премигваха, а небето бе ясно и чисто. Във водите на Тайдрейс се отразяваше лунната светлина и Морган можеше да види високите остри кули на града, които се издигаха от скалите. Влачеше се мъгла и Елдуист изглеждаше почти нереален, сякаш извън времето, излязъл направо от легендите. Морските птици бяха отлетели, писъците им стихнали. Скоро остана да се чува само шумът на вълните, които се плискаха в скалистите брегове. Когато слязоха по стълбата, стигнаха един заслон сред скалите. Хорнър Дийс ги накара да спрат.
— Няма смисъл да продължаваме нататък — посьветва ги той уморено. До тук вятърът не стигаше и той говореше с нормалния си глас. — Опасно е да се опитваме да отидем в града през нощта. Там има един Смок…
— Смок ли? — Морган, който разглеждаше някои стръкчета трева и храсти, съвършено незасегнати от камъка, рязко вдигна очи.
— Да, Планинецо, — продължи другият. — Нещо, което кръстосва улиците и помита всичко, което му попадне пред очите…
В този миг земята се разтресе и прекъсна думите му. Разтърсването идваше откъм Елдуист и всички от групата се обърнаха да погледнат нататък. Градът се издигаше на фона на нощното небе, целият черен, освен при отражението на лунната светлина от камъка. По-грамаден и страшен е, когато се гледа отдолу, помисли си Морган, докато надничаше сред сенките чу. По-непроницаем…
Нещо огромно се издигна от тъмнината, едно същество с такива чудовищни размери, че дори и сградите изглеждаха като джуджета пред него. Издигна се като част от монолитните постройки, едно огромно туловище, което обаче бе дълго и вито като змия и непрестанно променяше формата си. Челюстите му бяха широко отворени — Морган ясно виждаше острите му зъби на лунната светлина. Те чуха ужасяващ рев. Цялата земя се разтърси от него и групата от Рамплинг Стийп се сви, сякаш да се защити. Само Куикнинг остана права, като че имаше достатъчно сили да издържи този кошмар.
Секунда след това чудовището изчезна бързо, както се бе появило и само тътенът от появата му продължи да отеква във въздуха.
— Това не беше Смок — промълви Морган.
— А и го нямаше тук преди десет години — добави Хорнър Дийс, целият пребледнял. — Мога да се обзаложа.
— Не — тихо каза Куикнинг, като се обърна с лице към тях. Спътниците й бавно се изправиха. — То е новородено, едва на пет години. Все още е дете.
— Ами, дете! — възкликна недоверчиво Морган.
Куикнинг кимна.
— Да, Морган Лех. Нарича се Паст Гринт — тя тъжно се усмихна. — Това е детето на Ул Белк.
XVIII
Шестчленната група от Рамплинг Стийп прекара остатъка от нощта, сгушена в заслона сред скалите, мълчаливо свита в мрака, скрита от Паст Гринт и от всички ужаси, които я чакаха в Елдуист. Не напалиха огън — всъщност, нямаше дърва за това — и пестеливо хапнаха от малкото останала храна. Храната и водата щяха да бъдат проблем през следващите дни, тъй като в тази каменна пустош едва ли можеха да се намерят. Рибата може би щеше да бъде основната им прехрана. Една малка вадичка дъждовна вода, която се стичаше от скалите зад тях, засега утоляваше жаждата им. Ако не успееха да намерят риба, и вадичката пресъхне, щяха да изпаднат в истинско затруднение.