Никой не можа да заспи след появата на Паст Гринт. Дълго никой не се и опита. Бяха обхванати от осезаемо безпокойство и просто чакаха да свърши нощта. Куикнинг се възползва от времето, за да им разкаже онова, което знаеше за детето на Каменния крал.
— Преди да ме изпрати от Градините, баща ми ми разказа за Паст Гринт — започна тя, а черните й очи се рееха в далечината, сребристата й коса проблясваше на лунната светлина. Те седяха наоколо в полукръг, облегнали гърбове на скалите, и очите им от време на време се местеха към вдъхващата страх сянка на града. Всичко беше притихнало, Паст Гринт бе изчезнал също така тайнствено, както се бе и появил, морските птици се бяха спотаили, вятърът притихнал.
Куикнинг говореше е приглушен глас.
— Както аз съм дете на Краля на Сребърната река, така и Паст Гринт е дете на Ул Белк. И двамата сме създадени чрез магия, за да служим на своите бащи. Ние сме първични същества, създания на земния живот, родени от пръстта, а не от женска утроба. До голяма степен си приличаме, Паст Гринт и аз.
Твърдението й беше толкова невероятно, че Морган Лех не можеше да не го оспори. Въпреки това успя да се въздържи, защото нямаше никакъв смисъл да прекъсва разказа й със своите съображения.
— Паст Гринт е създаден с определена цел — продължи Куикнинг. — Елдуист е град от стария Свят, убягнал от разрухата на Големите войни. Градът и земята, върху която той е разположен, са владение на Ул Белк, негово убежище, крепост, която да го пази от настъплението на отвъдния свят. За известно време това е било достатъчно. Той се е задоволявал с това да се зарови в своя камък и да остане откъснат от света. Но стремежът му към власт и страхът, че може да я загуби, станали негови постоянни мании. И най-сетне го овладели напълно. Той стигнал до убеждението, че ако не промени околния свят, ще бъде променен от него. Решил да разшири владението си на юг. Но за целта е трябвало да напусне своя сигурен Елдуист, което той не можел да направи. Също както е с моя баща, магията му става все по-слаба, колкото повече се отдалечава от нейния източник. Ул Белк предпочел да не рискува. Затова създал Паст Гринт и изпратил детето си на свое място.
— Паст Гринт — прошепна тя — на времето е изглеждал като мене. Имал е човешка форма и е ходел по земята също като мен. Притежавал е до известна степен и от бащината си магия. Но докато аз имам силата да лекувам земята, Паст Гринт е имал сила да я превръща в камък. За това било достатъчно само да я докосне. Той се е хранел от земята и от всичко живо по нея само като го докосвал, и то се превръщало в камък.
— Но Ул Белк ставал нетърпелив. Земята наоколо се преобразявала твърде бавно. Заобикален от водите на Тайдрейс, които са недосегаеми за магията му, той бил затворен на това парче земя и можел да се разпростира само на юг, разчитайки единствено на Паст Гринт, за да разшири настъплението си. Каменният крал вливал все повече и повече магия в своето дете, нетърпелив бил да постигне по-бързи и по-големи резултати. Вследствие на това Паст Гринт започнал да променя своята форма и да се превръща в същество, по-удобно за целите на неговия баща. Започнало да прилича на къртица и да се рови под земята, откривайки, че отвътре по-лесно може да я превръща в камък. Размерите му също се увеличили и той се променил отново. Заприличал на гигантски земен черней.
Тя помълча.
— А също и полудял. Твърде многото сила, консумирана все по-бързо, го довела до обезумяване. От мислещо съзнателно същество той се превърнал в малоумно създание, което знаело само да се храни. Навлизало все по-навътре в земите на юг, риейки все по-надълбоко и надълбоко. Земята започнала бързо да се променя, ала Паст Гринт се променял още по-бързо и от нея. И един ден Ул Белк напълно загубил власт над своето дете.
Тя хвърли поглед към тъмния силует на града и го отмести отново.
— Паст Гринт започнал да преследва своя баща, когато не извличал храна от земята. Той усещал силата на Каменния крал и искал да я узурпира. Ул Белк разбрал това и си направил един двуостър меч. От една страна, Паст Гринт прокарвал тунели под Четирите земи и ги превръщал в камък. А от друга се ровел под Елдуист и търсел начин да унищожи своя баща. Паст Гринт бил станал толкова силен, че баща и син се изравнили по мощ. Каменният крал бил заплашен от собственото си оръжие.