— Нима не е можел да го превърне обратно в онова, което е бил? — попита Каризман с разширени от удивление очи. — Не може ли с магия да върне предишния му вид?
Куикнинг поклати отрицателно глава.
— Когато помислил за това, било вече много късно. Паст Гринт не се оставял да бъде променен, макар че с част от себе си чувствал ужаса на онова, в което се е превърнал, и се стремял да се освободи от него. Но изглежда тази негова част била твърде слаба, за да предприеме нещо.
— Значи той се рови в земята и оплаква своята съдба, — промълви певецът.
И запя:
— И търси жертви наистина — повтори Морган Лех. — Може би търси тъкмо нас.
Куикнинг поклати отрицателно глава.
— Дори и не подозира за нашето съществуване, Морган. Ние сме твърде малки и незначителни, за да привлечем вниманието му. Ако, разбира се, не решим да използваме магия. Тогава ще разбере за нас.
Настъпи напрегнато мълчание.
— Какво правеше, когато го видяхме тази вечер? — запита най-сетне Хорнър Дийс.
— Изплакваше чувствата си — своя гняв, мъка, омраза и безумие. Своята болка.
— И той като Коден е пленник на магията на Каменния крал — каза Уокър Бо. Проницателните му очи гледаха момичето. — Ул Белк все някак си е успял да го държи във властта на своята магия, нали?
— Защото е успял да се сдобие с Черния камък на Елфите — отвърна тя. — Преди време той напуснал Елдуист и успял да открадне Камъка от Залата на кралете и да остави Асфинкс на негово място. Взел камъка със себе си и сега го използва срещу своето дете. Притежаването на магията на Елфите е наклонило везните на силата отново на страната на Ул Белк. Дори и Паст Гринт не е достатъчно мощен, за да победи Камъка.
— Магия, която може да неутрализира всяка друга — замислено изрече Пи Ел, — Магия, подчиняваща магията.
— Паст Гринт си остава заплаха за своя баща, но не може да преодолее Камъка на Елфите. Той живее, защото Ул Белк продължава да се храни от земята и да превръща всичко живо в камък. Паст Гринт е обходим, макар и опасен роб. Нощем той прокопана тунели в земята. През деня спи. Сляп е също като Коден — ослепей чрез магия и чрез естеството на живота си, заровен вечно в мрака и рядко излизащ на светлина.
Тя отново погледна към града.
— Сигурно така и няма да разбере, че сме тук, ако бъдем предпазливи.
— Значи не е нужно нищо друго, освен да откраднем Камъка на Елфите, — усмихна се Пи Ел. — Откраднем ли него, бащата и синът взаимно ще се унищожат. Не е особено сложно, нали? — и той остро погледна Куикнинг. — Нали така?
Тя срещна погледа му без изобщо да мигне, но не отвърна на въпроса. Усмивката на Пи Ел застина и той се отдръпна отново сред сенките.
Последва напрегнато мълчание, а после Морган се обърна към Хорнър Дийс:
— Какво ще кажеш за онзи Смок, за който спомена?
Дийс гледаше мрачно. Наведе се напред замислено и сви подозрително очи.
— Сигурно момичето може да ти каже повече от мене — тихо отвърна той. — Имам чувството, че тя знае доста, но не го казва.
Нищо не се изписа на лицето на Куикнинг. То бе хладно и съвършено, когато се обърна към стария Следотърсач.
— Зная само онова, което баща ми ми е казал, Хорнър Дийс — и нищо повече.
— Кралят на Сребърната река, Господарят на Градините на живота — чу се гласът на Пи Ел иззад сенките. — Пазителят на всички тайни.
— В Елдуист, както сам каза, има един Смок — продължи разказа си Куикнинг, без да обръща внимание на Пи Ел, с поглед, отправен към Дийс. — Ул Белк го нарича Гризача. Живее тук от много години, помита всичко живо и служи на своя господар. Излиза по тъмно и направо омита улиците и алеите на града. Добре ще бъде да внимаваме да не го срещнем.
— Виждал съм го как действа — усмихна се под мустак Дийс. — Помете половин дузина от нас, когато мина преди десет години. И малко след това още двамина. Той е едър и бърз.