Момъкът взел парите, свикал майстори и те му изградили една хубава-прехубава къща, висока — също като дворец. Когато станала готова къщата, царският син се преселил с момъка в нея, а бабичката се заела да им шъта и готви. Те двамата излизали по града, цял ден ходели насам-натам, а късно вечер се прибирали.
Един ден царският син запитал бабичката:
— Знаеш ли ме, бабо, откъде съм и какъв съм? Царски син съм. Тръгнал съм от град на град, от много далече, да си търся прилика. Не си ли чула да има тук някоя хубава мома като за мене?
— Е, синко — рекла бабата, — само да знаеш каква царска дъщеря има тук! Хубостта й се е прочула по всички царства. Но баща й я не пуща никъде да излиза. Тя живее от малка още в една кула и там вечер й изнасят на макара всичко, що трябва: човек я не вижда. Баща й я пази. Нито я слънце огрява, нито я вятър подухва. Чудна хубавица е. Само една девойка живее при нея, друг никой. Колко юнаци са идвали чак от другия край на земята да я видят, но царят не ги е пуснал. Дума е дал, че когато момата стане на седемнадесет години, тогава ще я изведе от кулата и ще я пресели в двореца. Сега е на шестнадесет. Цяла година има още да чакат ергените. Та за тая мома ми е думата: тя би била мома за тебе. Но как ще я видиш? И крила да имаш, не можеш влезе в кулата. Наоколо пазят три вериги стражи.
Царският син слушал, слушал, па рекъл:
— То се е видяло, бабо, че няма да видя царкинята, ами поне отдалеч да погледна кулата, дето е затворена. Можеш ли да ми я покажеш отдалеч, но никой да ни не види?
— Мога, синко — рекла бабата.
И тя го повела. Пообиколили малко и стигнали до двореца. Отвъд него имало голяма градина, а вдън градината се издигала шестокатната кула.
— Ето, синко — рекла бабата, — виждаш ли тая висока сграда, която се подава иззад дърветата? Тя е кулата; на най-горния кат са стаите, дето живее царската дъщеря.
Момъкът видял, че наистина около градината има стражи с оръжия, които пазят да не би някой да влезе в градината или да се прехвърли през оградата. Той погледал, па се върнал с бабата. Вечерта, когато се прибрали и си легнали да спят, той станал, без да го усетят, па излязъл из къщи и се запътил към онова високо дърво, на което бил оставил разглобения кон. Сглобил дъските, седнал на коня, па завъртял ключа и винтовете — и се дигнал над града. Князът полетял толкова нависоко, че никой не можел да го види отдолу; па било и тъмна нощ. Когато видял под себе си кулата, спуснал се отведнъж и паднал на покрива; оставил там коня и полека-полека се смъкнал по стрехата до прозорците, отворил един и се вмъкнал в стаята. Царската дъщеря се била вече навечеряла и отдавна спяла. Той запалил една свещ и останал поразен от невидената хубост на царкинята. Дълго я гледал и се боял да мръдне, да не би да я събуди. На тръгване помислил да й остави някакъв знак, та да разбере, че е дохождал в стаята човек, докато е спяла. Снел си пръстена и го сложил полека на нейния пръст; след това излязъл из прозореца, качил се на коня и полетял. Оставил коня на високото дърво, па се прибрал вкъщи, без да го забележат. На другата вечер пак отишъл при царкинята; на пръста й нямало пръстена. Тя го била скрила, за да го не види момата, която живеела с нея в кулата. Но на другата й ръка се виждал нейният пръстен. Царският син подръпнал пръстена, за да го измъкне, но момата се събудила. Той се уплашил да не би царкинята да извика, стражите отвън да чуят и да го уловят. Но тя го хванала за ръка и му рекла:
— Кой си ти, момко, и отде си? Ти ли си идвал снощи тук? Ти ли си турил своя пръстен на пръста ми?
— Наистина, светла царкиньо — рекъл момъкът, — аз идвах снощи и сложих пръстена си на твоя пръст. Аз съм царски син; дошъл съм от много далечна земя да си диря мома прилика, та да се оженя за нея. Казаха ми, че по-хубава от тебе нямало — и това излезе вярно.
Тогава момата казала:
— Вземи моя пръстен: ето ти го. Аз съм скрила твоя, за да го не видят. Откак се помня, не съм излизала вън от тая кула и ако съм видяла нещо, видяла съм го през тия прозорци. Докога ще ме държи баща ми затворена тук, не знам. Но много ми се иска да изляза от тоя проклет затвор. Защо ми е хубост, като не съм видяла света и не съм живяла с хората? Ако ме харесваш, вземи ме за жена, само по-скоро ме измъкни от тая кула, която ми притиска душата със стените си!
— Добре — казал той, — тогава да избягаме още сега!
Но царкинята не му дала вече да говори, защото дочула, че в съседната стая се събаря нещо. Та разбрала, че девойката е чула разговора и след малко ще влезе да види с кого говори царкинята. Тя духнала свещта и пошепнала на момъка да си отиде, па да дойде на другата вечер. Едва князът се бил измъкнал из прозореца и почнал да се катери по стряхата, когато девойката влязла. Угасената свещ още пушела, а от отворения прозорец се чувало как някой дращи по стената. След малко се чуло бучене, като че ли някаква голяма птица хвърчи: това бил шумът от летящия дървен кон.