— По нареждане на Александър Евгениевич — побърза да прибави Поташников.
— Значи за вас ми каза техническият да ви дам брадви — рече Арнштрьом, възрастният склададжия, който дялаше в ъгъла дръжки за лопати.
— За нас, за нас…
— Вземете — рече им той, като ги огледа с недоверие. — Ето ви две брадви, трион и чапразило. После да ми го върнете. На ви моята брадва да си издялате две топоришки — Арнштрьом се усмихна. — Дневната норма е тридесет парчета — рече.
Григориев взе чуканчето от ръцете му и започна да го дялка. Чу се свирката за обяд. Арнштрьом не понечи да се облича, а мълчаливо го гледаше как работи.
— Сега ти — каза на Поташников.
Той постави чуканчето на дръвника, взе брадвата от Григориев и започна да дяла.
— Достатъчно — рече Арнштрьом.
Дърводелците вече бяха отишли да обядват и в работилницата нямаше никой освен тях тримата.
— Вземете две от моите топоришки и ги сложете на брадвите си. — Той ги подаде на Григориев. — Вземете да точите триона. Днес и утре се топлете край печката. Вдругиден се върнете там, откъдето сте дошли. Ето ви парче хляб за обяда.
Тези два дни те се топлиха до печката, а на третия температурата се качи до минус 30 градуса — зимата вече свършваше.