— Бедни приятелю, колко болнав вид имаш. Ела! Ще ти помогна! Така! — Като взе ръката му, тя го поведе към канапето. — Трябва да седнеш и да си починеш.
— Благодаря — промълви той, като дишаше тежко. — Както виждаш, и аз съм като времето. Може би си спомняш, че си ударих гърба. Още не съм добре.
— Да — каза тя, надвесена над него, — видях те три пъти край езерото, как се опитваше да се разхождащ. Казах си: „Нещастно човече, скоро ще дойде при мен!“
В тона и движенията й не пролича ни една нотка, ни един признак дори на триумф. В тях имаше една особена спокойна покровителственост, като че се оправяше с любим и непокорен ученик.
— Чувствах, че трябва да дойда — защити се Мъри бързо. — Не можех да понеса мисълта, че ще замина без да се сдобрим. Аз… аз съм длъжен да тръгна вдругиден.
Фрида не му отговори, а седна до него на дивана и взе ръката му, като я задържа със силните си пръсти. Последва кратка, абсолютна тишина; после, без да откъсва поглед от него, Фрида заговори със спокойната увереност на човек, който говори за свършен факт.
— Бедни ми приятелю, съвсем не си на себе си! Време е жената, която те познава и разбира, която питае най-добри и силни чувства към теб, да, вече е време тя да те спаси от самия тебе.
— От мен? — повтори Мъри смутен и подплашен.
— Беше глупаво подведен в едно неприятно положение. Понеже си честен човек, и макар че си болен, би желал да бъдеш и смел, искаш да изконсумираш докрай цялата история. Дори когато ти е напълно ясно, че няма да оцелееш! — Тя спря тихо. — Но именно затова аз няма да стоя настрана.
Настъпи мълчание. Мъри, подтикван от една необикновена смесица на възторг и отвращение, с усилие вдигна глава и я погледна.
— Трябва да призная — каза той като се стараеше да се защити, — с това накуцване аз съм… почти съм разколебан. Искам да кажа, че ми мина през ума, дали ще бъда в състояние да замина, както е уречено, или ще трябва да тръгна по-късно.
— Престани да се измъчваш от съмнения, приятелю мой. Нямам намерение да те пусна.
Сложен шок прониза Мъри. Някаква смесица на изключващи се полюси; положителен и отрицателен заряд електричество, може би, но такт или иначе — истински шок!
— Но аз съм обвързан… всячески — запротестира той.
— Да, ти сгреши! — Тя вдигна показалеца си поучително. — И постъпи глупаво, освен това. Но слушай. Когато вървиш в планината и откриеш, че си сбъркал пътя, продължаваш ли по същия път, за да паднеш в някоя пропаст? Не! Когато питаш някой, който по-добре от теб познава пътя, ти се обръщаш и се връщаш назад. Това и ще направиш!
— Не, не. Не бих могъл! Какво ще помислят за мен Кети и Уили? Даже хората тук; след многото приказки и моята реч на партито, голямата гласност в „Тагеблат“! Ще стана за смях в кантона, щом ме видят, че съм още тук.
— Няма да те виждат — отвърна Фрида почти преднамерено, защото трябва да заминеш на дълга почивка… С мене!
Мъри отново видимо трепна, но тя го накара да кротува с лека спокойна усмивка и продължи със същия равен ораторски тон.
— Първо ще отидем в Монтекатини, където има чудесни бани за твоя гръб, а когато се оправиш, ще поиграеш известно време голф, а аз ще бъда с теб и ще се възхищавам на играта ти. После ще пътуваме по море с красивия кораб „Стела поларис“ и чак през пролетта ще се върнем тук. А през това време цялата глупава история ще бъде приключена и отдавна забравена.
Прикован от нейните хипнотизиращи очи, Мъри втренчено я гледаше, сякаш беше в транс и все пак усети за първи път, че косата й беше току-що измита и подредена, че — като че ли го беше очаквала — носеше нова лилаворозова копринена рокля с висока талия, широка и плисирана надолу; класическа рокля с безупречна кройка, която усилваше естествената й красота. Наистина — елегантна женска фигура, и то все още красива — от разстояние. Но отблизо разширените му зеници ловяха началните признаци на остаряването, слабо забележимите бръчки под очите, дребните гънки на шията, лекото потъмняване на силните равни зъби. Как би могло това да се сравни с другото прелестно личице, с онова крехко, свежо, младо тяло? Една вътрешна въздишка го разтърси. И все пак — в сегашното му плачевно състояние — не беше ли Фрида пристан, убежище, при това истинска лейди, образована, съвършена и при по-подробен анализ — достойна за леглото? Мъри дълбоко въздъхна и се канеше да проговори, когато тя подигравателно го превари.
— Да, аз съм разумна сделка. И ще бъда подходяща съпруга за тебе през деня и през нощта. Не съм ли мечтала и аз през годините, когато живях сама? Ще осъществим мечтите си заедно. И как само би ни погълнало възстановяването на Зеебург; да го изпълним с твоите красиви неща! Ще имаме салон, по-известен от този на Копе по времето на мадам дьо Стал.