— Ами аз? Какво да правя, докато тебе те няма?
— Прави каквото искаш — сви рамене Деър с пълно безразличие. — Може би баща ти ще се зарадва, ако му гостуваш за повечко време — предложи той. — Но ако решиш да останеш тук, татко ще се погрижи да имаш всичко необходимо… стига да се държиш както трябва — предупреди я той строго.
Извиквайки цялата си присъща гордост, Марси изправи тесните си рамене, отказвайки да се пречупи в негово присъствие.
Когато усети, че лицето й е придобило стоическо изражение, тя каза:
— Сбогом, Деър. Желая ти късмет. Макар че може би няма да се съгласиш с мене, аз винаги съм се грижила за твоите интереси. Може би един ден ще го оцениш.
Кейси се протегна лениво, мускулите й протестираха срещу изтощителната нощ, която беше споделила с Деър. Великолепна нощ, най-фантастичната в живота й. Той беше направил раздялата им нещо изключително със своята нежност, внимание и старание да й даде толкова наслада, колкото изобщо беше възможно. Тя вече не се съмняваше в любовта му, защото никой мъж не бе достатъчно добър актьор.
От момента, когато отвори очи, Кейси интуитивно осъзна, че Деър го няма. Не само в леглото й, но и в къщата, и в живота й. Тя почувства празнота в сърцето и болка в душата. Разбирайки, че отдавна е минал моментът, когато обикновено се появяваше в кухнята, за да започне деня, тя побърза да стане, внезапно осъзнавайки, че в центъра на затворената й длан има някакъв твърд предмет. Разтваряйки полека пръсти, тя се взря с благоговение в златния пръстен, който Деър беше оставил в ръката й. Вдигна го към светлината и видя, че това е пръстенът с инициали, който той постоянно носеше на пръста си, фактически рядко го сваляше. Това, че беше пожелал тя да го има, представляваше неопровержимо доказателство за любовта му. Само да й беше повярвал достатъчно, за да й обясни причината да се ожени за Марси, вместо просто да прави неразбираеми намеци.
След малко Кейси влезе в кухнята, без да знае, че Марта и Робин са видели преди малко Деър да излиза от стаята й. Робин беше вече излязъл, но Марта стоеше край огнището и бъркаше нещо в едно гърне. Рой и Бен вече бяха закусили и излезли.
— Успах се — каза плахо Кейси, свеждайки поглед.
Ако беше вдигнала очи, щеше да види, че Марта я гледа със съчувствие.
— Няма значение, Кейси — отвърна по-възрастната жена. — Всеки има нужда от малко почивка от време на време. Седни и хапни. Рой и Бен излязоха на полето преди няколко часа, а Деър…
— Деър го няма — каза унило Кейси и гласът й трепна в сподавен хлип. — Никой не е казвал, че животът е лесен. За мене никога не е бил.
— Видях Деър да излиза от стаята ти рано тази сутрин — разкри Марта, снишавайки глас. — Помислих, че е най-добре да те предупредя, че не бях сама. Робин беше с мене. — Ахването на Кейси накара Марта да добави: — Не се притеснявай. Робин няма да каже на никого. Но беше ужасно ядосан на Деър. Достатъчно, за да се скара с него, ако той не беше тръгнал така внезапно. Той ми каза, че го е предупредил да не се възползва от тебе.
— Съжалявам, че вие двамата сте станали свидетели на нашата… недискретност. Но аз обичам Деър. Нищо няма да промени това. Нито бракът му, нито заминаването му.
— Ако това е някаква утеха, нито Робин, нито аз те обвиняваме. Деър е виновен за всичко. Робин не разбира постъпките му, нито пък нежеланието му да говори за прибързания си брак — призна Марта с приглушен глас. — Озадачава ме още едно нещо. Ти знаеше ли, че той спи в една от свободните стаи? Онзи ден ме помоли да сменя чаршафите. Леглото изглеждаше така, сякаш някой спи в стаята от известно време насам. Това не ми прилича на мъж, влюбен в жена си.
Невероятна радост преобрази измъчените черти на Кейси. Деър не я беше излъгал! Не споделяше леглото на Марси и не се любеше с нея, както тя бе предполагала.
— Иска ми се Деър да ми се беше доверил, преди да замине — изрече замислено Кейси. — Може никога да не науча защо двамата с Марси са се оженили, освен ако тя не реши да ми го каже.
Марта изсумтя презрително.
— Не ми се вижда вероятно. Мислиш ли, че Рой и Бен знаят?
— Възможно е — продължи все така замислено Кейси. — Но и те са потайни като Деър.
— Като говорим за Бен, той беше ужасно ядосан, че брат му отказва да го вземе със себе си на тази експедиция — каза Марта. — Заплаши да избяга от къщи и да се присъедини към тях, но Рой най-накрая го убеди, че има нужда от него във фермата, щом Деър няма да го има. Сигурна съм, че Бен завижда на брат си за приключението, което е предприел.
— Опасно приключение — наблегна Кейси.
— Деър може сам да се грижи за себе си — отвърна Марта, надявайки се да разсее опасенията на приятелката си.