— О! — изпъшка Кейси, ставайки яркочервена.
Деър беше ли казал на Марси за… невероятната им нощ?
— Да не мислиш, че не знам? — продължи злобно Марси. — Независимо какво си мислиш, аз не съм глупачка. Деър е извънредно мъжествен и целомъдрието не спада към добродетелите му. Не е бил в моето легло, предполагам, че е бил в твоето. Намесата ти в живота ни не позволи на нашия брак да успее.
Кейси смяташе, че съюзът им е бил обречен още от самото начало. Но вместо да спори, предпочете да смени темата.
— Спомена, че съм ти длъжница. Какво точно ти дължа?
— Свободата си — отговори Марси. — За да ми достави удоволствие, баща ми уреди твоето помилване и облекчаването на присъдата на Робин. Полковник Джонстън дължеше някои услуги на татко. Те са близки приятели от много години насам. Заради мене татко се съгласи да помоли Джонстън да те освободи и да пусне Робин от каменовъглените мини.
Изражението на Кейси — ето това искаше да види Марси. Не мислеше, че е проявила извънредна жестокост. Само искаше това, което по-право си беше нейно. Докато Кейси останеше да живее в имението Пенрод, дотогава нямаше да има бъдеще за нея и Деър.
Устата на Кейси се открехна.
— Ба… баща ти е уредил да ме помилват? Сигурна ли си? — Абсолютно.
— И да облекчат режима на Робин? — Защо повтаряше това? — Защо Деър не ми го е казал?
— Трябва да питаш него.
Внезапно Кейси прозря истината и тя се стовари на раменете й като оловна тежест. Женитбата с Марси е била част от сделката, за която беше намекнал Деър. Свободата на Кейси срещу името на Деър! Господи! Той не я беше излъгал. Нейната свобода и облекченият режим на Робин бяха пряк резултат от брака му с Марси. Ужасно я заболя, когато осъзна, че нищо от това нямаше да се случи, ако тя не бе попаднала на Тим и не беше поискала помощта на Робин. Ако знаеше за жертвата, която Деър бе направил заради нея, никога не би го допуснала. Това ли е причината, поради която Деър крие истината от нея? Внезапно Кейси прозря смисъла в думите на Марси. Наистина има огромен дълг към тази жена, който би могла да изплати само ако напусне имението и излезеше от живота на Марси. Освен това бременността й сама по себе си не беше ли достатъчна причина да замине?
Накрая тя каза:
— Ти си абсолютно права, Марси. Дължа ти повече, отколкото мога да ти се отплатя. Ако знаех истината, никога нямаше да се върна тук. И ако щеш вярвай, но вече бях решила да замина, преди Деър да се е върнал. Ще го направя веднага.
Веждите на Марси се вдигнаха с четвърт инч. Трудно й беше да повярва, че Кейси ще си замине по собствено желание. Само за да се увери, че тя няма да си промени решението, Марси реши да подслади сделката.
— Не съм чак толкова безсърдечна, Кейси. Искам Деър да ме обикне, а ако ти си тук, това е невъзможно. За да ти покажа, че не ти желая злото, искам да ти помогна. Би ли искала да си отвориш някакво магазинче в Сидни? Мога да ти осигуря средства да го направиш. И двете сме жени, знам колко неизгодно ще бъде да живееш сама в Сидни, без да има от какво да преживяваш. Деър ще ме намрази за цял живот, ако ти се случи нещо лошо.
— Ти си твърде любезна — забеляза сухо Кейси. — Не искам парите ти. Мога сама да се грижа за себе си.
— Настоявам — каза твърдо Марси. — Това е най-малкото, което мога да направя.
— Не… аз… — заекна Кейси, връхлетяна от внезапна мисъл.
Защо да не приеме помощта на Марси? Скоро ще трябва да издържа дете. То заслужаваше да му се даде шанс. Ако нямаше средства, какво щеше да стане с нея и детето й? Да моли семейство Пенрод за помощ — не можеше и дума да става, защото направеното от тях за нея беше повече от достатъчно. Беше повече от това, на което тя имаше право да се надява.
— Ако наистина искаш да помогнеш, Марси, тогава приемам — изрече Кейси, преглъщайки гордостта си. — Молбата ти да си замина е напълно основателна, и аз ти го дължа заради свободата си. После може би ти и Деър ще… ще постигнете нещо в брака си.
— Ти си умна, Кейси. По-умна си, отколкото те мислех. Не ти се сърдя, задето… си обичала съпруга ми, и ако някога ти потрябва помощ, само ми кажи. Сега — произнесе тя щастливо — трябва само да вземем парите, които ти обещах. Утре ще ме придружиш до имението Маккензи. Татко пази парите, които ми останаха от мама.
Тази нощ беше най-трудната, която Кейси беше преживяла от заминаването на Деър досега. Питаше се дали Робин знае за саможертвата на Деър в негова полза. Може би не, реши тя, защото и той като нея никога не би го допуснал. Собствената й вина беше огромна и именно тя бе причината, поради която Деър й беше спестил истината, предположи Кейси. Животът беше толкова несправедлив. Тя знаеше, че Деър я обича, колкото и абсурдно да й се струваше сега. Ако не беше навременната намеса на Марси, тя щеше да бъде пленница на страстите на лейтенант Потър. Тази жена заслужаваше да получи шанс да спечели любовта на Деър. Единствената утеха на Кейси беше неговото дете, което растеше под сърцето й. Никой не можеше да й отнеме това, помисли тя, обгърнала леката издутина на корема си.