Выбрать главу

Заспа чак на разсъмване. През дългите часове между полунощ и зората тя реши да не казва на Бен и Рой, че заминава, за да не оспорват решението й. Междувременно щеше да придружи Марси до имението Маккензи, както тя беше пожелала. След това щеше да поеме живота си в собствените си ръце.

Марта протестира разпалено, когато на следващия ден Кейси обяви решението си да отиде заедно с Марси до имението Маккензи.

— Тази жена те мрази, Кейси. Не й вярвам. Вземи Робин със себе си, ако трябва да отидеш.

— Мисля, че сме подценили Марси — забеляза Кейси, с което смая Марта. — Тя… има причина да ме мрази. Разглезена е и е свикнала да получава каквото си поиска, но животът й съвсем не е лесен, откакто Деър я доведе тук.

— Да не си се побъркала? Тази жена си умира да те тормози. Какво е направила, че да спечели доверието ти?

— Аз… не мога да ти го обясня, Марта. Каквото и да кажеш, отивам с нея.

— Двете не бива да ходите никъде сами — настоя Марта. — Снощи Бен каза, че разбойници бродели наоколо. Не минава ден да не оберат някого.

— Прекалено много се притесняваш — укори я Кейси, докато вземаше наметалото си и се отправяше към вратата. — Ще се върнем, преди да си усетила.

18

Унилото сиво небе и ниско надвисналите облаци не можеха да разсеят тежестта в гърдите на Кейси, докато Марси умело караше фургона по утъпкания път покрай река Хоксбъри. Като знаеше, че сама е причината Деър да се ожени за жена, която не обичаше, и за неизмеримото му нещастие, усещаше се така, сякаш нож беше забит право в сърцето й. Вината щеше да я преследва до края на живота й. Слава на бога, че имаше детето на Деър; то щеше да й напомня за любовта, която бяха споделяли. Парите на Марси щяха да влязат в употреба, с тях тя щеше да се устрои в Сидни и да издържа детето си.

— Кейси, внимавай — изрече остро Марси. — Когато стигнем имението Маккензи, ще ме изчакаш отвън във фургона, докато говоря насаме с татко. Няма да се бавя.

Кейси кимна замаяно. В деня, когато Деър замина, цялата й енергия беше угаснала. Ако не беше детето, което носеше…

Пътят, по който вървеше фургонът, беше пуст, от едната страна течеше Хоксбъри, а от другата се редуваха гъсти гори и непроходими храсталаци. Макар Кейси да нямаше търпение всичко това по-бързо да свърши, биволът едва пристъпяше. С нарастващо притеснение тя усети как ситен дъждец заваля от оловното небе, мокреше я и увеличаваше унинието й.

— По дяволите! — измърмори Марси. — Сега ли трябваше да завали? Ако можехме да накараме бивола да върви по-бързо…

Думите замряха в гърлото й, заменени от див вик на ужас.

Кейси подскочи на мястото си. Ръцете й се вдигнаха към устата, за да заглушат писъка й, когато няколко брадясали, дрипави мъже изскочиха от храсталаците и обградиха фургона.

— Я виж ти какво сме си имали тук!

— Не! — извика Кейси, разпознавайки в дрипавия разбойник мъжа, който два пъти се беше опитал да я изнасили.

Онзи, когото Деър беше прострелял при втората им среща край пещерата.

— Виждам, че ме позна — озъби се Бърт в пародия на усмивка. — Доста време те чакам, момиче.

— По… познаваш ли този мъж, Кейси? — запита Марси, като се притисна панически в нея.

Дишайки плитко и бързо, Кейси кимна.

— Този… този тип и приятелите му ни нападнаха по пътя между Сидни и Парамата. Надвиха Рой, но Деър и Бен дойдоха навреме, за да… за да не им позволят да ни изнасилят двете с Марта. Втория път…

— Млъквай и слизай долу — заповяда троснато Бърт и посегна да хване Кейси за ръката.

Тя се спусна тромаво на земята, а Марси я последва, когато партньорът на Бърт, Арти, я издърпа грубо от капрата.

— Какво означава това? — изсъска презрително Марси, борейки се да се освободи. — Не смейте да ме докосвате. Аз съм Марси Маккензи Пенрод, съпругата на Деър Пенрод.

— Ужасно ме уплаши — изръмжа Бърт и горната му устна се изви презрително. — Жалко, че мъжът ти не е тук. Щях да му се отплатя за раната. Седмици наред не можех да седна.

— Не знам за какво говориш — отвърна Марси.

— Червенокосата знае — ухили се мръснишки Бърт, опипвайки Кейси с алчни очи, докато отправяше към нея следващите си думи. — Мислех, че ти си жената на Пенрод. Не си ли достатъчно добра за него? Или му трябва повече от една жена? Защо любовникът ти се е оженил за госпожица Голяма Клечка Маккензи?