Кейси бързо се умори, докато се тътреше из храсталаците, безмилостно влачена от Бърт. Съдейки по отпуснатите рамене на Марси, и тя не беше по-добре. Но тя поне нямаше допълнителния товар на бременността. Неуспешният порив към свободата беше струвал скъпо на Кейси, изцеждайки жизнената й енергия. Тя знаеше, че краят на силите й бързо наближава, и се питаше какво ли щеше да направи Бърт с нея, когато вече не успееше да следва бързите му крачки. Всеки път, когато се спънеше, това й костваше жестоко смушкване и тя всеки момент бе готова да повърне.
Точно когато Кейси усети, че е дошъл краят на силите й, стигнаха до малка полянка, на която растеше високо Дърво, и Бърт спря там.
— Стигнахме — обяви той.
Дишайки накъсано, Кейси предпазливо се огледа наоколо. Някои от останалите разбойници също бяха пристигнали и седяха на мократа земя в очакване. Какво чакаха — за това Кейси нямаше ни най-малка представа. Но скоро разбра.
— Къде е Големия Джон? — запита Бърт.
— Още не е дошъл — отвърна някой.
Кейси изведнъж се озова грубо блъсната на земята.
— Почивай си, докато можеш. Като дойде Големия Джон, няма да имаш време за почивка.
И разбойникът се изсмя просташки.
— Трябва ли да чакаме Големия Джон? — изхленчи Арти, оглеждайки жадно жените. — Знам, че искаш червенокосата, мене пък русата ми харесва. Твърд съм като камък още откакто ги видях.
— Първо трябва да ме убиеш — предизвика го Кейси с престорено храбър тон.
Колкото и да я искаше, Бърт беше намислил за нея нещо по-извратено. Откакто Големия Джон се беше присъединил към тях, Бърт бързо губеше контрол над бандата си за сметка на авторитета на едрия мъжага и това не му харесваше. Търсейки начин да спечели благоволението на едрия ирландец и да го накара да се съобразява с него, Бърт помисли, че жените са идеалното решение. Колкото и да не харесваше идеята да се откаже от червенокосата, той смяташе да предостави на Големия Джон да си избере една от двете жени и сам да се задоволи с другата. По един или друг начин тази червенокоса кучка щеше да си получи заслуженото за неговите страдания. Още усещаше болка на мястото, откъдето беше изваден куршумът; операцията беше направил един от неговите хора.
— Реших да изчакам Големия Джон — каза Бърт. Гримаса на остро разочарование разкриви лицето на Арти. — Искам това едро копеле да ни бъде задължено. Без съмнение, и той е загорял за жена след толкова време. Нашият „специален подарък“ сигурно ще му хареса достатъчно, че да не ни пречупи вратовете. Приятелчетата ни много се впечатляват от височината и дързостта му, а това хич не ми е приятно.
— Както кажеш, Бърт — изрече намусено Арти, — но дяволски трудно ще ми бъде да го чакам. Ами ако ги поиска и двете? Какъвто е голям, сигурно има и голям апетит.
— Тогава ще вземем каквото остане от него и няма да спорим — направи гримаса Бърт. — Не бива да го ядосваме.
Кейси потръпна, проследявайки с поглед Бърт, докато той се отдалечаваше. Двете с Марси бяха получили съмнителна отсрочка, но за колко време? Какво чудовище беше този Голям Джон, зачуди сетя, че да вдъхва страх у мъже като Бърт. Имаше ли дори и малка възможност да избягат?
— Марси — прошепна тя, побутвайки малкото й тяло, което се беше свило под мокрото наметало. — Чу ли какво каза Бърт?
— Разбира се — изсъска Марси. — Не съм глуха. Кълна се, няма да оставя оня огромен звяр да ме докосне.
— Не виждам да имаме избор — отвърна сухо Кейси. — Освен ако не измислим начин да избягаме, преди да е пристигнал Големия Джон.
— Мислиш ли, че можем? — запита Марси.
— Няма невъзможни неща, само по-трудни. Ако се понапрегнем, все ще измислим неща. Бъди готова да действаш бързо.
Но за съжаление най-зорко ги наблюдаваха. Когато се свечери, разбойниците накладоха огън, за да прогонят студа, и един от тях им донесе сушено говеждо, питки и чай. Все още не се виждаше никакъв знак от мъжа по прякор Големия Джон. След като излапаха вечерята си, бандитите получиха и ром; скоро Кейси и Марси бяха почти забравени, докато мъжете се наливаха със силната напитка. Лека усмивка се плъзна по устните на Кейси, когато възможността, за която толкова се беше молила, най-накрая се появи.
— Марси, време е — прошепна тя, изтръгвайки другарката си от дрямката.
— Кога? — прошепна Марси в отговор, събудила се отведнъж.
— Сега, докато разбойниците се наливат с ром. Ти върви първа — нареди Кейси. — Свали си наметалото, студено е, но не чак толкова. Ще го натъпча с трева и ще го наглася така, все едно, че спиш. След като се измъкнеш, ще те последвам. Ако… ако нещо се обърка и аз не успея, върви без мене и потърси помощ. Бърлу е прекрасен следотърсач, лесно ще открие следите ни. Побързай, Марси, докато никой не ни гледа.