Марси кимна и свали наметалото си, потръпвайки от студа, но беше твърде развълнувана, за да мисли за това. Хвърли само един бегъл поглед към Кейси, която бързо тъпчеше дрехата с туфи от високата трева, нагласявайки я така, сякаш Марси лежеше настрана, потънала в спокоен сън. Не беше съвършено, но поне отдалече можеше да заблуди пийнал човек.
Пълзейки на четири крака, Марси измина краткото разстояние, без да привлече вниманието на разбойниците. Вече се беше превърнала в сянка, когато Кейси рискува да погледне след нея. Доволна, тя започна подготовката за собственото си бягство. Но лош късмет я лиши от възможността да последва Марси.
— Спите ли? — запита Бърт и се оригна. Тишина. — Тия дръвници не са достатъчно трезви, за да водят разговор, а пък на мене ми се приказва. — Пак никакъв отговор. — Събуди се, казвам ти!
Кейси изстена от болка, когато обутият му в ботуш крак я ритна в ребрата. Преструвайки се, че се събужда от дълбок сън, тя отвори очи и хвърли убийствен поглед към разбойника.
— Остави ни на мира. Не виждаш ли, че спим?
— Другата кучка не ми трябва чак толкова — изрече завалено Бърт, — искам тебе. И ще те имам веднага щом Големия Джон ти се насити. Не ща да го дразня, като го преваря. Само се надявам онова огромно копеле да не те разкъса надве.
За голямо смущение на Кейси той се просна до нея и положи глава на скута й. Изхлипвайки отчаяно, тя се опита да го отмести.
— Моля те, уморена съм.
— И аз съм уморен, момиче, и аз съм уморен — въздъхна Бърт, — и най-малкото, което можеш да направиш за мене, е да ме оставиш да си сложа главата на меките ти цици. Ако не бях толкова пиян, щях да те взема сега и Големия Джон да върви по дяволите.
За първи път в живота си Кейси беше благодарна на алкохола и опустошителното му въздействие върху човешкото тяло.
Но дилемата й не беше изчезнала. С Бърт, който хъркаше в скута й, бягството ставаше невъзможно. Не можеше да направи нищо друго, освен да се надява и да се моли Марси да успее да стигне безпрепятствено до фермата и да повика помощ. Поне едната от тях имаше шанс.
В това време Марси стигна под сигурната защита на дърветата и хукна да бяха. Тръни закачаха косата и дрехите й, но луната се издигаше все по-високо в небето и осветяваше всичко. Тя се отправи в посоката, откъдето бяха дошли, знаейки, че рано или късно ще стигне до Хоксбъри и ще върви покрай реката, докато си иде у дома. Доброто й чувство за ориентация и острата наблюдателност й вършеха добра услуга.
Шестимата пийнали мъже, спящи на малката полянка, започнаха да се размърдват. През дългата нощ Бърт все така държеше Кейси в плен и дори да беше имала желание да се отскубне и да последва Марси, надеждите й скоро се бяха изпарили. Главата на разбойника не само че цялата нощ бе лежала на гърдите й, но огромната му ръка властно се бе обвила около бедрото й и не я пускаше. Силното му хъркане и пиянското бълнуване не й позволяваха да задреме, а и се беше схванала от неподвижност.
Сега, когато лагерът вече се събуждаше, Кейси се приготви за момента, когато откриеха, че Марси е изчезнала. Питаше се какво ли ще й направи Бърт и започна да трепери от страшните представи, които нахлуваха в мозъка й.
— Господи, усещам си главата така, сякаш някой цяла нощ я е блъскал — изстена Бърт, докато се изправяше. Зачервените му очи съзряха Кейси и устата му се изкриви в пародия на усмивка. — Ти си била добра възглавница, момиче. Размърдай си кокалите и направи някаква кльопачка. Ще намериш храна в торбата ми под дървото. Събуди и приятелката си да помага.
Кейси се разкъсваше от ужас. Да направи ли това, което Бърт й беше заповядал, или да не помръдва, както беше легнала близо до наметалото на Марси? Тялото й отчасти скриваше дрехата, изчезването на Марси засега оставаше неразкрито. Изборът обаче й беше отнет, когато Бърт се надигна неуверено и я издърпа да стане заедно с него.
— Какво й има на приятелката ти? Мързи ли я, или е прекалено префинена, че да ни помогне?
С презрителна усмивка той вдигна обутия си в ботуш крак и изрита силно наметалото. За негово учудване то излетя във въздуха, посипвайки трева и клони по главата му.
19
Изигран от жена, Бърт изпадна в ярост.
— Кучка такава! Къде е тя? — изрева той, удряйки Кейси с опакото на дланта си, което я повали на земята. — Отговаряй, дяволите да те вземат! Кога е избягала?