— Отдавна е на сигурно място — отвърна Кейси, надигайки се след оглушителния удар на разбойника.
— Ще си платиш за това! — заплаши я той с изкривена физиономия. — Никоя жена не може да прави Бърт на глупак и да й се размине! Отвори си краката, кучко, защото аз и приятелите ми ще те използваме така, както е наредил Господ.
Другите разбойници вече се бяха събудили и се тълпяха наоколо, наблюдавайки ставащото с жив интерес. Когато стана ясно какво възнамерява да прави Бърт, Арти го насърчи.
— Дай й да се разбере, Бърт. Разчекни кучката. Като свършиш, аз ще съм втори. От два дена вече опъвам панталоните за това апетитно парче.
— Не ме докосвай! — изкрещя Кейси, изправяйки се на крака. — Няма да ти позволя да повредиш бебето ми.
— Бебе ли? — повтори Бърт, извънредно смаян. — Ти си бременна? Кой от всичките Пенрод е направил това копеленце? — И преди Кейси да отговори, той добави: — Няма значение, когато свърша с тебе, няма да остане нищо от него.
Единствената мисъл на Кейси беше да избяга, дори ако опитът щеше да й коства живота. Животът на детето й беше заложен на карта. Нямаше да се остави покорно на животни. Смъртта беше за предпочитане пред позора. И кой знае какво щеше да се случи с нея, когато пристигне Големия Джон. Ужасът й вдъхна нови сили и тя хукна към гората, към дивия австралийски гъсталак, който предлагаше единствената надежда за избавление.
— Върни се! — изрева Бърт. — Няма да стигнеш далече в това състояние.
Кейси сниши глава и затича още по-бързо, но спря внезапно. Онова, в което се блъсна, беше твърдо като евкалипт и за неин ужас също толкова високо.
Две огромни ръце стиснаха тесните й рамене, убивайки скоростта й, и я откъснаха от земята. Вдигайки стреснато поглед, Кейси видя гърди, широки и неподвижни като същинска стена. Очите й продължиха нагоре, съзирайки необятни рамене и бича шия, за да стигнат до брадатото лице на един мъж, какъвто не беше виждала досега. Крайници като яки дъбове, ръце с издуващи се по тях мускули — този гигант не можеше да бъде друг освен Големия Джон.
Косми с цвят на ръжда покриваха огромната му глава и украсяваха брадичката му; ярките му сини очи бавно се спуснаха по стройното тяло на Кейси. Когато заговори, бумтящият му глас изпълни полянката, отеквайки от едно дърво към друго.
— Какво прави тук това момиче, човече?
— Намерихме я, нея и приятелката й, пътуваха сами. Помислихме си за тебе, че ще ти хареса някоя от тях. Но другата жена избяга през нощта. Щях да накажа тази, задето ни е измамила, и ти се появи.
— На мене ми изглежда, че се канехте да се изредите на момичето — прогърмя го Големия Джон с презрение. — Ще поругаеш ли свещеното състояние на майчинството? Не чу ли, тя каза, че е бременна?
Бърт беше чул, но не знаеше, че и Големия Джон също го е чул.
— Е… ами… Бременна била, голяма работа. Знаеш ли какво ще ти кажа — изрече той хитро, — можеш да я имаш пръв. Пазех за тебе. Ние с момчетата ще си поделим каквото остане.
— Ще отведа момичето там, където му е мястото — отсече Големия Джон.
Той беше придружен от трима мъжаги, с което броят на разбойниците, ставаше общо десет.
— Да не си полудял, приятел? — изрева Бърт. — Не бъди такъв светец. Тя не е нищо особено. Можем да я задържим при нас, да ни бъде курва, никой няма да се разтревожи.
— Ами бащата на детето?
— То е копеле. Пенрод ще се радват да се отърват от него. Тя сигурно е само едно неудобство за тях. По-големият син е вече женен, тя може би е курва и на тримата.
Големия Джон изгледа Кейси от внушителната си височина.
— Така ли е, момиче?
Усещайки, че този гигант не й мисли злото, тя преглътна страха си и се насили да проговори.
— Д… детето ми си има баща, той ме обича.
— Тогава защо не се е оженил за тебе? — подразни я Бърт.
Пронизителните сини очи на Големия Джон дълбаеха в душата й. Въпросът му се четеше в тях, но той не го зададе.
— Вие не разбирате — защити се упорито Кейси. — Деър се ожени за Марси Маккензи поради основателни причини, но те не ви интересуват.
— Какво значение има? — заспори Бърт, все по-сърдит. — Жената сега е наша и искаме да ни бъде курва. Нали така, приятели?
Едно-две утвърдителни подвиквания, разбира се, с участието на Арти, последваха забележката на Бърт, но Големия Джон бързо забеляза, че повечето не дадоха никакъв отговор. Общуването с отчаяни мъже като Бърт го беше направило груб и корав. От наивното фермерче, борещо се за свободата на Ирландия, той беше станал мъж, знаещ как да оцелява по трудния начин, сдружавайки се с убийци, крадци и изнасилвачи. Но не беше забравил скромния си произход, нито пък светостта на майчинството, както го беше учила скромната му майчица, мир на душата й.