— Ще отведа момичето обратно — повтори Големия Джон с непоклатима решителност.
Очите на Бърт се присвиха. Той се плашеше от Големия Джон, но не желаеше толкова лесно да се откаже от момичето. Внезапно в мозъка му шукна една мисъл, един начин как да попречи на странния порив на гиганта към почтеност.
— Когато се присъедини към нас, Джон, ти и твоите хора се съгласихте да се подчинявате на мнозинството. Нека да гласуваме. Ако държиш на думата си, ще приемеш решението.
Хванат в клопката на собствените си думи, Големия Джон направи гримаса. Надяваше се, че може да разчита на собствените си хора, но това не беше достатъчно. Ако момичето бъде принудено да стане тяхна курва, сигурно ще загуби бебето, а може би и живота си. Вглеждайки се в лицата на сбирщината от престъпници, той осъзна, че не би могло всички да са толкова лоши.
— Колко от вас, дръвници такива, ще изнасилят жена, която носи в корема си бебе? Всички имате майки, някои от вас и сестри. Помислете за тях, преди да гласувате за съдбата на момичето.
— Големия Джон има право — съгласи се един от разбойниците. — Не ми харесва идеята да изнасилваме бременна жена.
— Така си е — съгласи се друг. — Може да съм крадец и обирджия, но не искам да изнасилвам бременна.
Бърт кипеше отвътре, разбирайки, че губи контрола над ситуацията. Самата фигура на Големия Джон беше застрашителна с размерите си, но най-вече го объркваше това, че този гигант беше запазил някаква почтеност, а и отгоре на всичко приказваше така убедително. Досега беше по-скоро мълчалив и затворен, отнасяше се приятелски само със собствените си хора, но най-много предпочиташе да стои сам. Макар че по своя воля участваше в набезите им, Големия Джон плашеше Бърт. Но той още не беше победен. Не, уважаеми, старият Бърт не беше вчерашен. Жената все можеше да им послужи за нещо.
— Убеди ме, Джон — съгласи се Бърт кротко. — В нейното положение тя по-скоро ще умре, ако я използваме така, както искахме. Но може би не всичко е загубено. Има и друг начин тя да ни свърши някаква работа.
— Какво си намислил? — запита Големия Джон и ръката му се обви около тесните рамене на Кейси.
— Трябва да получим нещо от това момиче, понеже тя е отговорна, че другата жена избяга.
— Продължавай — каза Големия Джон със суров глас.
— Ето какъв план имам. Пращаме човек в имението на Пенрод да иска откуп.
— Ти си откачил — намръщи се едрият ирландец. — Никой в Нов Южен Уелс няма много пари. И Пенрод не са изключение.
— Точно това му е хубавото на плана ми — ухили се Бърт, извънредно доволен от себе си. — За да им върнем момичето, ще искаме ром. Достатъчно ром, за да ни стигне за дълго време.
Когато спомена рома, Бърт привлече вниманието на всички разбойници на полянката, включително и на Големия Джон, който много добре познаваше тази пасмина, за да е наясно, че идеята ще им хареса. Дори да беше имал някакви съмнения, хоровото „да“ го извади от заблудата му.
— Пращаме човек до имението на Пенрод да им каже какво искаме — продължи Бърт все по-ентусиазирано. Забеляза с радост, че бързо започва да овладява положението. — Даваме му време да се върне тук с рома и тогава пускаме момичето.
— Мамка му! — изръмжа Арти. — Колко ром може да носи един човек?
— Недостатъчно — обади се един слаб мъж с физиономия на лисица, чието име беше Дан.
Бърт се намръщи. Не бе помислил за това. Но мрачната му физиономия светна в усмивка, когато решението навести ума му.
— Ще се скрием край пътя, където хванахме жените. Пенрод ще натовари един фургон с ром и ще го закара там. Ние ще пренесем рома до лагера. После момичето ще си отиде с фургона.
Впечатлен от собствената си изобретателност, Бърт огледа внимателно всяко лице, докато мъжете премисляха усилено идеята му, Големия Джон се навъси, не можейки да направи нищо, докато хората не гласуват. Но дори гласуването да бъдеше против него, помисли той, Кейси няма да пострада. Във всички случаи тя щеше да бъде върната на онези, които я обичаха.
— Кой ще отнесе съобщението? — запита Големия Джон, оглеждайки мъжете. Според него нито един от хората на Бърт не притежаваше достатъчно интелигентност, за да се заеме с тази задача. — А какво ще правим с жената, която избяга? Ще искат да върнем и нея.
— Другата вече сигурно си е у дома — предположи Бърт. — Не сме толкова далече от имението на Пенрод или на Маккензи. Когато чуят какво й се е случило, ще разберат, че говорим сериозно.
Извънредно доволен от измисленото, Бърт погледна остро всеки разбойник поотделно, нарочно пренебрегвайки Големия Джон. Знаеше, че никой от тях не е достатъчно умен, но трябваше да избере все пак един, който да отнесе съобщението. Очите му се плъзнаха по Арти, но го отхвърли, защото беше прекалено глупав, и накрая се спряха на Дан, слабия крадец с лице на пор, ловки пръсти и бърз език. Бързоног и бързо мислещ, той беше идеалният избор въпреки склонността му да нарежда нещата така, че да се облагодетелства лично.