— Намери ли нещо, което да подскаже какво се е случило?
— Нищо — повтори Тед. — Но трябва веднага да тръгнем да я търсим. Кога ще можете да се приготвите?
— Мислиш ли, че разбойниците… Бен спря, не можейки да продължи.
— Нарочно не допуснах такава възможност, макар че всички признаци сочеха точно към това. Две жени не могат да изчезнат внезапно, без никаква причина, а разбойниците напоследък доста често шетат наоколо.
— Ще събера няколко души — каза Рой. — След час тръгваме.
След по-малко от час няколко мъже, включително Бърлу, следотърсачът абориген, Робин и двама от осъдените работници, на които можеше да се разчита, се приготвиха да тръгнат да търсят изчезналите жени.
Едва бяха потеглили, когато се натъкнаха на самотна фигура, която куцукаше по утъпкания път. Беше жена, чийто съсипан вид и пълна изнемога свидетелстваха за преживените изпитания.
— Марси! — извика Тед, скочи от коня и хукна към дъщеря си.
— Татко!
Тед стигна до нея точно навреме, когато последните й сили я напуснаха и тя бавно започна да се свлича към земята. Ръцете му я подхванаха миг преди тя да падне.
— Насам — нареди Рой, поемайки нещата в свои ръце. — Тя изглежда изтощена, да я сложим да легне. Ще кажа на Марта да я съблече и да се погрижи за нея.
— Цялата гори в треска — обади се Тед, силно разтревожен.
Докато Рой и Тед се суетяха около Марси, Бен и Робин внимателно се взираха в пътя с отчаяна надежда да открият Кейси. Времето минаваше мъчително бавно. Със свити сърца те постепенно започнаха да осъзнават, че няма да я намерят. Очите им се срещнаха в неизказана тревога и двамата се насочиха обратно към къщата. Само Марси можеше да обясни защо Кейси не се връща. Когато Бен се опита да влезе в стаята й, за да я пита, Тед не му позволи, докато тя не бъде изкъпана и сложена в леглото. До момента още никой не осъзнаваше колко тежко е болна Марси, но ясно се виждаше, че положението й е сериозно.
Разхождайки се неспокойно пред стаята на болната, четиримата мъже трепнаха, когато вратата се отвори и Марта излезе в коридора.
— Как е тя? — запита притеснено Тед.
— В съзнание ли е? — обади се Рой.
Марта поклати отрицателно глава, в очите й се четеше смут. Макар че не харесваше Марси, никога не беше пожелавала тя да умре или да страда ненужно.
— Много е болна, господине. Направих всичко, каквото можах. Тя само шепне, а възпалението в гърдите не й дава да диша. Има ли лекар наблизо?
— В Сидни — обади се Робин. — Тръгвам веднага, ако това е вашето желание, господин Маккензи.
— Да — каза Тед. — И се моля на бога дано не е твърде късно.
— Можем ли да говорим с Марси, Марта? — запита Рой с надежда. — Ще ни разбере ли, ще може ли да ни отговаря? Наложително е да узнаем какво се е случило с Кейси и защо тя не се връща.
— Марси чува и може да отговаря, господине — отвърна Марта, тревожейки се също като останалите за съдбата на Кейси. — Дали ще може да ви отговори, това само господ знае.
— Ще рискуваме — отвърна Бен, хванал дръжката на вратата.
— Чакайте! — намеси се Тед. — Няма да позволя да тревожите моето момиче. Тя е болна, има нужда от почивка.
— Тед — обади се укоризнено Рой, вече изгубил търпение. — Става дума за още един живот. Нима забрави за Кейси?
Тед се изчерви, защото в действителност не го интересуваше никой друг освен дъщеря му. Някаква си бивша затворничка не беше достойна за вниманието му. Но явно семейство Пенрод много уважаваха тази жена.
— Добре — изрече той намусено. — Можете да говорите с нея, но само за малко.
Мъжете влязоха в стаята, където Марси се мяташе в леглото си. Лицето й беше зачервено, дишането — учестено и хрипкаво. Лекото повдигане и спускане на гърдите й едва се долавяше под чаршафите. Тя обърна глава, чувайки звука от отварянето на вратата, и се приготви за пороя от въпроси, свързани с Кейси.
— Марси — изрече Тед, отмятайки русите кичури коса от пламналото й лице, — Рой иска да ти зададе някои въпроси. Ако си твърде уморена, ще дойдем пак по-късно, но и аз искам да разбера, също както и той, какво се е случило. Можеш ли да говориш, скъпо дете?
Събирайки изчерпаните си сили, Марси кимна и поде с прекъсващ се глас:
— Д… добре, татко, ще се опитам. Искам да ви кажа всичко.
— Къде е Кейси? — запита Рой, преди Тед да беше успял да отвори уста.
Очите на Марси се затвориха, когато пристъп на болка изкриви устата й в гримаса.