Забелязвайки, че тя е изпаднала в безсъзнание, Деър нерешително излезе от стаята, но не преди да получи от Тед обещанието, че ще го повика в мига, когато Марси се свести. Чакайки този миг, той се изкъпа, смени дрехите си и се отпусна в леглото за толкова нужната му почивка. Кракът му пулсираше болезнено поради дългия преход до дома и той знаеше, че ще мине още много време, преди да може да си служи с него.
За голямо съжаление на Рой Деър упорито отказваше да приеме смъртта на Кейси, изказвайки намерение да тръгне да я търси, след като се наспи тази нощ. Щеше да вземе Робин и Бен, стига да са съгласни, и Бърлу, който да търси следите. Месеци наред не беше мислил за нищо друго освен за Кейси, колко много я обичаше и колко силно имаше нужда от нея. Последната им нощ беше същински екстаз, много повече, отколкото някога се беше надявал или изживявал. Той беше стигнал до решение през изминалите дълги и самотни дни и нощи в планината, страдайки от болка, студ и глад, без никаква друга компания освен Милт.
Не можеше да живее без Кейси, без любовта й, без нейната нежност. Дори това да означаваше, че трябва да напусне имението Пенрод, за да живее някъде другаде, той смяташе да отведе Кейси и да живее с нея извън ограниченията на обществото. Нямаше значение, че равните нему щяха да го отбягват, че Марси и баща й щяха да го презират, стига да имаше любимата жена до себе си. Може би щяха да се върнат в Англия, стига Кейси да пожелаеше. Можеха да си устроя дом при дядо му, който със сигурност щеше да ги приеме добре. Последната му мисъл, преди сънят да го завладее, беше, че Кейси е жива и отчаяно се нуждае от него.
На следващата сутрин Робин пристигна заедно с доктора — осъден лекар, депортиран тук, защото в пияно състояние беше направил операция на един лорд. Пациентът му починал и вбесените роднини се погрижили докторът да бъде арестуван за убийство. Процесът му бил светкавичен, присъдата — депортиране. Беше пристигнал в Нов Южен Уелс едва преди шест месеца.
Независимо от героичните му усилия Марси умря в ръцете на баща си малко след като лекарят дойде, без дори да дойде в съзнание. Изтощените й дробове се предадоха, освобождавайки я от страданията. С нея умря и истината за Кейси.
Деър не беше на себе си от мъка. Макар че оплакваше ненавременната смърт на Марси, тревогата за Кейси беше на първо място в съзнанието му. Съпругата му беше мъртва, никой не можеше да й помогне. Но Кейси имаше нужда от него, ако беше жива, в което той твърдо вярваше. Той остана у дома, колкото да погребе Марси до майка й в имението на Маккензи, преди да тръгне да търси Кейси. Бен, Робин и Бърлу го придружиха. Усилията на Рой да го разубеди претърпяха провал, той искаше синът му да не тръгва на път, докато счупеният му крак е толкова зле. Въпреки всички мрачни перспективи, четиримата мъже, нарамили торби с най-необходимото, потеглиха още на следващия ден след погребението и навлязоха пеша в гората близо до мястото, където бяха намерили бивола и празния фургон.
21
Кейси потрепера, усещайки мънистените очички на Бърт да се спират върху нея. Скоро щяха да тръгнат, за да се срещнат с Дан, и тя щеше завинаги да се освободи от противната компания на разбойника. Двамата с Арти бяха най-отблъскващите създания, които някога беше срещала. Един-двама от другите бяха що-годе поносими, но Кейси беше убедена, че само фигурата на Големия Джон я пазеше да не бъде изнасилена или от нещо по-лошо. Вече беше решила, че ще самоубие, преди да позволи на някого от тях да я докосне.
Дойде време да напуснат импровизирания лагер на полянката и Кейси се държеше близо до Големия Джон, обкръжен и пазен от своите другари. Трябваше да вървят почти цял ден, докато стигнат мястото, където трябваше да се срещнат с Дан и да вземат рома, даден от Пенрод. В ума на Кейси не се мяркаше и сянка от съмнение, че скоро ще бъде свободна. Тя предполагаше, че Марси вече е стигнала у дома и е потвърдила думите на Дан. Въпреки по-ранното си решение да напусне имението Пенрод, Кейси щеше да бъде повече от доволна да се върне у дома, при хората, които се интересуваха от нея. Поне да се сбогува с тях.
— Добре ли си, момиче? — запита Големия Джон, когато Кейси се препъна в един корен.
— Добре съм, Джон. Но нямам търпение да се прибера у дома. Не че не съм ти благодарна — добави тя бързо, не искайки да обиди добродушния гигант, който бдеше над нея.
— Разбирам те, момиче. Не биваше да тръгваш сама в гората. Скоро ще бъдеш при мъжа си.
— Той не ми е мъж — възрази Кейси.