— Мъртъв ли е? — запита тя с приглушен глас.
— Не, но скоро ще умре — измърмори Големия Джон, докато наблюдаваше безпомощно как потокът на живота изтича от гърдите на умиращия разбойник.
Другарите му също видяха как дъхът напусна тялото на Бърт в една последна потрепваща въздишка.
— Умря — изрече обвинително Арти, хвърляйки убийствен поглед към Големия Джон. — Ти го уби.
— Сам си го изпроси — отвърна ирландецът.
— Какво ще правим сега? — изхленчи Арти. — Бърти ни беше водачът.
— Нека Големия Джон да заеме мястото му — предложи Дан. — Няма друг достатъчно умен.
— Да — съгласи се един от другарите на Големия Джон. — Само него признавам. Вие какво ще кажете, приятели?
Само след миг се възцари единодушно съгласие и Кейси си отдъхна успокоено, когато Арти не протестира. Не само той се боеше от силата на Големия Джон.
— Така да бъде — съгласи се сухо едрият мъж. — Нека да погребем това нещастно копеле.
— Ами аз? — запита Кейси, докато разбойниците копаеха.
— Ще те отведа у дома, където ти е мястото, момиче. Трябва някой да се грижи за тебе, имаш нужда и от баща за детето си.
— Не! — протестира настоятелно Кейси. — Няма да се върна там, където не ме искат. Ти чу какво каза Дан. Не, Джон, ще си устроя живота сама заедно с детето си, без помощта на Пенрод.
— Бъди разумна, момиче — заувещава я Големия Джон. — Сидни не е място за жена, камо ли пък с дете. Как ще се издържаш?
— Ще се оправя — заяви упорито Кейси. — Няма да завися от Пенрод за прехраната си.
Докато двамата спореха, гробът беше изкопан и тялото на Бърт, увито в останките от окървавената фуста на Кейси, положено вътре. След като го затрупаха с пръст, натрупаха камъни, за да попречат на дивите животни да изровят трупа.
— Имам малко спестени пари и ценности — каза Големия Джон, когато осъзна, че Кейси не желае да приеме съвета му. — Ще ги вземеш, иначе аз сам ще отида при Пенрод и ще настоявам да се погрижат за тебе и за детето ти. Може би с парите ще успееш да си купиш билет до Англия или Ирландия. Имаш ли роднини там, в старата родина?
— Не, доколкото знам — каза замислено Кейси. — Но може би ще е по-добре да напусна Нов Южен Уелс. Колкото по-далече съм от Деър и съпругата му, толкова по-добре.
— Значи ще приемеш парите ми?
Кейси се изчерви, мислейки за хората, които той беше ограбил, за да натрупа пари и ценности.
— Знам какво си мислиш, момиче — вметна Големия Джон още преди тя да беше се наканила да отговори. — Нечестно спечелени пари. И си права. Почти. Аз не ограбвам почтени фермери или заселници. Единствените провинения, които имам, са срещу членове на Корпуса и спекуланти. Те държат големите пари.
— Радвам се, че ми го каза.
— Значи ще приемеш помощта ми?
— Какъв избор имам? — изрече Кейси с подчертана горчивина.
— Ще се върнеш ли в Ирландия?
— Аз… може би. Или може да остана в Англия.
— Ще те придружа до предградията на Сидни, Но след това ще останеш сама. Търсят ме от Корпуса, а и ръстът ми пречи да се придвижвам незабелязано. Ако няма кораб на пристанището, има ли къде да отседнеш, докато не дойде някой?
— Не, няма при… — Тя се поколеба. Всъщност познаваше един човек. Господин Стенли, приятеля на Рой. Милият стар ерген можеше да й предложи убежище, докато успее да си купи билет за връщане. Корабите вече идваха редовно и тя нямаше твърде дълго да се възползва от гостоприемството на господин Стенли.
— Сети ли се за някого, момиче?
— Да, един приятел на Рой Пенрод. Казва се Дрю Стенли и бях там веднъж, преди ние с Деър… е… била съм у тях.
— Добре, значи това е уредено — въздъхна, очевидно облекчен, Големия Джон.
Бърт беше оставен да почива в мир и разбойниците започнаха да се щурат безцелно наоколо, поглеждайки към Големия Джон за напътствия. Дан се държеше в сянка, разкъсван от една дилема. Сега, когато Бърт беше мъртъв, трябваше ли да признае, че не е виждал и не е говорил с никого от семейство Пенрод? Глупаво щеше да бъде да си признава точно сега. Големия Джон сигурно щеше да се разяри също толкова, колкото и Бърти би му се ядосал, но поради различни причини. Може би другарите му щяха да искат възмездие заради това, че бяха се простили със своя ром. Беше твърде късно да си признава, реши той, нямаше смисъл да обяснява, че ги е измамил. Освен това другите сигурно щяха да му завидят, като научат, че е имал другата жена, а те не са получили нищо. В края на краищата той реши да си държи езика зад зъбите. Казването на истината най-вероятно щеше да му донесе нещо повече от порицания, а Големия Джон би могъл да го прекърши на две само с едната си ръка.