Кейси и Големия Джон извървяха всичките петнадесет мили до Сидни. Отне им почти два дни, вървяха по-бавно, заради нея. Когато стигнаха предградията, той извади една тежка торбичка от торбата си и я положи в ръката й, без да обръща внимание на слабите й протести.
— За какво са ми парите там, момиче? В гората намирам всичко, което ми е необходимо. Вземи ги и мисли за мене, когато отново стъпиш в старата родина.
— Сбогом, Джон, няма да те забравя — каза Кейси през сълзи, — няма да забравя и какво направи за мене.
— Пази се, момиче, късмет на тебе и на малкото.
Кейси загледа как Големия Джон се отдалечава, питайки се дали някога пак ще го види. Нямаше такава вероятност, освен ако не се върнеше в Нов Южен Уелс в обозримото бъдеще.
Кейси навлезе в града и мина покрай резиденцията на губернатора, където Блай беше затворен под домашен арест. Отиде на пристанището, но много се разочарова, когато научи, че няма никакви кораби. Почувства се донякъде по-добре, щом разбра, че един кораб с припаси се очаква да пристигне в скоро време.
Взирайки се разсеяно в пенещата се вода, Кейси се замисли за възможностите си. Идеята й да помоли Дрю Стенли за убежище й изглеждаше единственото възможно решение. В Нов Южен Уелс през 1808 г. нямаше странноприемници, нямаше хотели. В града човек отсядаше у приятели. Като бивша затворничка Кейси нямаше приятели в Сидни с изключение на господин Стенли. Преглъщайки гордостта си, тя се обърна и бавно се запъти към мястото, където се намираше малката къща на Стенли. Би направила всичко, за да защити детето си.
Дрю Стенли отвори вратата и се изненада, като я видя. Взря се в нея, присвивайки късогледите си очи, преди да я разпознае, и приятното му, понабръчкано лице се озари от широка усмивка.
— Кейси О’Кейн, нали? Влез, скъпа, колко хубаво, че се отби. С някой от семейство Пенрод ли си в града? Мислех, че имат доста работа по това време на годината.
— Аз… сама съм — призна нерешително Кейси.
— Е, влез, скъпа, и ми разкажи какво те е довело в Сидни.
Кейси не знаеше, че Дрю Стенли е единственият човек освен семейство Пенрод и Тед Маккензи, на когото беше известна истинската причина за женитбата на Деър и Марси.
Настанена удобно в приятната приемна на Стенли, Кейси не виждаше причина да удължава мъките си. Той или щеше да й позволи да остане, или нямаше.
— Реших да се върна в Ирландия — започна тя — и трябва да намеря къде да остана, докато не дойде някой кораб. Не познавам никого другиго в Сидни и… се надявах, че… бихте могли…
— Не казвай нищо повече, Кейси — прекъсна я Дрю, спасявайки я от по-нататъшно притеснение. — Няма да те питам защо заминаваш, защото знам и те разбирам напълно. Деър ми е приятел и заради него ще ти предложа нещо повече от място, където да останеш, докато пристигне кораб. Имам възможността да ти осигуря безопасно пътуване до Англия.
Кейси сви вежди.
— Не… не разбирам.
— Съвсем просто е, скъпа. Но нека първо да ти обясня какво става тук, в Сидни. Губернаторът Блай беше вече пратен обратно в Англия. Бях помолен от името на гражданите в Нов Южен Уелс да отида в Англия и да представя истинската картина на положението тук. Особено действията на Корпуса на Нов Южен Уелс и бунта им.
— Корпусът ли ще управлява колонията, докато пратят нов губернатор? Джон Маккартър още ли е безспорният водач?
— Маккартър е костелив орех. Решен е да се върне в Англия и да се опита лично да се оневини пред Парламента. Приготвя се да тръгне с първия кораб. Докато не пристигне нов губернатор, Корпусът ще бъде управляващата сила тук.
— Което означава, че вие и Маккартър ще пътувате на един и същи кораб — изрече замислено Кейси, схващайки ситуацията.
— Да. Но щом аз съм в Англия, той няма да има възможността да постъпва по своему. Някой ще дойде и ще защити губернатора Блай. Аз ще представлявам почтените заселници и еманципантите и ще представя тяхното виждане пред правителството. Само се надявам старите ми кости да издържат това дълго пътуване.
Поглеждайки към Стенли, Кейси си пожела същото. Той съвсем не беше силен, виждаше се, че най-добрите му години отдавна са отминали. Изглеждаше й твърде крехък, за да предприеме такова дълго пътуване.
— Може би има някой по-млад, който да отиде вместо вас.
— За съжаление, повечето заселници са фермери и не могат да оставят стопанствата си — обясни Дрю. — А аз съм цивилен служител, без поземлена собственост или роднински връзки, без съпруга и деца. Освен това притежавам земи и къща в самия Лондон. Така че, скъпа, в състояние съм да ти осигуря безопасно пътуване до Англия. Сигурен съм, че Пенрод ще оценят предложението ми.