Новината повдигна духа на Деър и това много зарадва Рой. Тед му каза, че корабът, донесъл писмото, ще остане в пристанището цели две седмици, за да продаде товара си. Деър реши да си купи билет за обратния курс.
Вечерта преди заминаването му мъжете седяха в кабинета. Рой даваше наставления на Деър да се обади на няколко стари семейни приятели, останали в Англия. По-специално на сър Доналд Хърли, който живееше близо до лондонската къща на Антъни Уинстън. И разбира се, на Дрю Стенли, който преди шест месеца бе заминал за Англия, за да представлява там колонията.
— Знам, че Доналд Хърли ще те приеме с радост, Деър — каза Рой, — и ще те въведе в лондонското общество. Ако правилно си спомням, той имаше син на твоята възраст и по-малка дъщеря. А и мнозина влиятелни приятели.
— Не отивам в Лондон, за да се появявам в обществото, татко — отвърна Деър с лек укор. — Това е делово пътуване.
— Няма да ти навреди и да се позабавляваш малко, докато си там — намеси се Робин. — Възможно е това да ти бъде последното пътуване за доста дълго време.
— Може би ще си намериш жена — подметна Бен с намигване.
— Това никак не е вероятно — намръщи се Деър и болка прозвуча в гласа му.
Ако не можеше да има Кейси, не искаше никоя друга жена. Шест месеца смъртта й раната още беше жива и отказваше да зарасне. Той се хранеше, спеше, работеше, но не живееше. Искрицата беше напуснала живота му. Никоя жена не можеше да заеме мястото на неговата огненокоса, зеленоока ирландска красавица. Ако по някакво чудо се оженеше един ден, щеше да го направи само за да има наследник, син, способен да поеме империята, която се надяваше да съгради в Австралия.
— Не се затваряй, потърси си жена — подметна Рой с надежда.
— Други поръчки, татко? — запита Деър, сменяйки темата.
— Не, синко, просто се забавлявай.
— Искаш ли нещо да ти донеса, Бен?
— Едни ботуши ще ми дойдат добре.
— Ще ти донеса няколко чифта. И, Бен — добави той след многозначителна пауза, — смятам да разделя наследството с тебе. Има достатъчно и за двама ни.
— Аз… не знам какво да кажа, Деър — възкликна Бен с внезапно овлажнели очи.
— „Благодаря“ ще е напълно достатъчно, братко — ухили се Деър, повеселял за пръв път през последните шест месеца.
След два дни „Смели“ отплава от Порт Джаксън. Застанал на перилата, Деър се питаше какво ли го очаква в Англия и колко време ще мине, преди отново да види Австралия.
КНИГА ТРЕТА
ДРЪЗКО НАЧАЛО
1809–1810
22
„Южен кръст“ пристигна в лондонското пристанище в същия ден, когато Деър напусна Австралия на хиляди мили оттам. Първият човек, минал по дъската за качване, беше Джон Маккартър. Той се забави само колкото да събере багажа си, преди да наеме карета и бързо да се отдалечи. Не си даде труда да се сбогува с двамата си спътници, застанали на пристана. През шестмесечното пътуване той се беше държал настрана, подготвяйки се да се защитава заради участието си в бунта против губернатора Блай.
Когато се срещнеха на палубата или в трапезарията, Маккартър се държеше любезно с Кейси, но внимателно избягваше Дрю, знаейки с каква мисия отива той в Англия.
Ако не беше Дрю, Кейси можеше и да не оцелее през дългото презокеанско пътешествие. Времето през първите няколко седмици беше всичко друго, само не и приятно. Подмятан от високи вълни и шибан от яростни ветрове, „Южен кръст“ подскачаше като тапа в сърдитото море. Кейси посрещаше всеки ден така, сякаш й беше последният, защото наистина сериозно се съмняваше, че ще преживее това изпитание. Най-вече поради бременността стомахът й изхвърляше оскъдното си съдържание почти всеки ден, отказвайки да поема дори вода. Дрю се грижеше за нея така, сякаш беше любимата му дъщеря.
Но когато бурите отминаха, а неразположението й продължаваше, Дрю веднага схвана положението. Той зачака Кейси да му се довери и когато това не стана, сам подхвана темата.
Навила глава от срам, Кейси не отрече истината и призна, че носи детето на Деър.
— Какво ще правиш, когато стигнеш в Англия? — запита Дрю с искрено съчувствие. — Как ще издържаш детето си? Имаш ли роднини, които да се погрижат за тебе?
— Ще се справя — отвърна тя с леко вироглавство в гласа.
— Деър знае ли? Сигурен съм, че би се погрижил за детето си, ако знаеше за състоянието ти. Пенрод са почтени хора.
За да не накърни вярата на добрия човек в неговите приятели, Кейси не пожела да издаде какво точно си мисли за мъж изоставил безогледно една жена на съдба, по-лоша и от смъртта. За този мъж не бе имало никакво значение, че тя носи детето му. Преглъщайки язвителния отговор, Кейси предизвикателно вдигна брадичка и каза: