— Решението ми да напусна Австралия беше за доброто на всички. Ще се справя някак си.
— Ти си смела жена, скъпа — съгласи се Дрю с възхищение. — Но не вярвам да оценяваш напълно проблемите, с които ще се сблъскаш в Англия. Отговорността за едно дете би била твърде тежка и за най-смелата жена.
Дълбоко в сърцето си Кейси знаеше, че разсъжденията на Дрю са продиктувани от здравия разум, но това не облекчаваше живота й. Нищо и никой не можеше да й помогне. Тя беше бременна, неомъжена, изоставена от любимия си и без никакви средства. Имаше ли сили да се справи с такова огромно предизвикателство? Способна или не, щеше да оцелее, както и детето й.
Тогава Дрю каза нещо, което я остави безмълвна.
— Кейси, аз съм стар човек, здравето ми не е добро, съмнявам се, че отново ще видя Австралия.
— Дрю, моля те, не говори така — протестира Кейси, макар да знаеше, че в думите му се съдържа истина.
През изминалите седмици той като че ли се беше състарил пред очите й. А тя прибавяше към това и задължението да се грижи за нея, което беше легнало върху слабите му плещи.
— Вярно е, Кейси. Не ти казвам това от съжаление. Обикнах те като родна дъщеря, каквато никога не съм имал. Не бих понесъл мисълта, че детето ще расте в срам. Един Пенрод не заслужава да бъде наричан копеле. Това, което ще ти предложа, на мен лично ще ми донесе удовлетворение, а на теб сигурност.
Очите на Кейси се разшириха невярващо, когато внезапно осъзна за какво намекваха думите на възрастния мъж.
— Дрю, не… аз…
— Не ме прекъсвай, Кейси — помоли я той меко. — Това, което предлагам, е брак. Само по документи, разбира се. Ти си и винаги ще си останеш като дъщеря за мене. Искам детето ти да има име — почтено име, бих добавил. След смъртта ми всичко, което имам на този свят, ще принадлежи на тебе и на детето. Не съм най-богатият мъж на света, но не съм и без средства. Моля те, позволи на един стар човек това малко щастие. Ако се съгласиш, капитан Бейли може да ни венчае незабавно.
— Аз… не знам какво да кажа — заекна Кейси с навлажнени очи.
— Просто „да“, това ще бъде достатъчно.
— Но не е справедливо.
— Не е справедливо и твоето дете да няма баща. Ако нещата се бяха развили другояче, ти щеше да бъдеш съпруга на Деър и детето ти щеше да бъде законно. Направиха се много жертви, но моята ще бъде удоволствие и чест.
Кейси не можа да измисли никаква причина да откаже. За нея любовта на живота идваше само веднъж, така че не можеше и дума да става да се омъжи по любов. Освен това щеше да бъде истинско облекчение да се остави на грижите на един мъж, към когото се беше привързала, достатъчно възрастен, за да й бъде баща, който нямаше сексуални намерения спрямо нея. Детето й заслужаваше име и любящ баща.
В края на краищата слабите протести на Кейси бяха преодолени и двамата с Дрю се венчаха по-късно същия ден. Капитан Бейли официално ги обяви за съпруг и съпруга. Дори капитанът да смяташе, че да свърже младо момиче с един мъж, три пъти по-възрастен от него, е нещо нередно, той не каза нищо. Мъж с голям опит, той бе видял какво ли не през годините.
След венчавката Кейси и Дрю продължиха да спят поотделно, а той се отнасяше с нея така, както и преди. Като баща към дъщеря, с единствената разлика, че сега тя и детето й щяха да носят името Стенли.
В следващите месеци Кейси се възстанови от неразположението си и изглежда, морето започна да й се отразява добре, въпреки еднообразната храна. Когато талията й взе да наедрява, Дрю стана още по-внимателен и грижовен, а тя имаше защо да благодари на провидението, че я беше поверило на нежните грижи на този мъж.
Тя се опитваше да не мисли за Деър, който, без съмнение, живееше щастливо с Марси. Но сънищата не й даваха мира. През нощта ръцете на Деър я прегръщаха, устните му я изгаряха и й нашепваха думи, които тя копнееше да чуе. Докато зората не донесеше жестокото събуждане, сърцераздирателното отричане — и сълзите.
Някъде около бреговете на Франция, в един мъглив ден в края на декември, Кейси получи родилни болки. Не беше съвсем неочаквано, но и тя, и Дрю се бяха надявали благословеното събитие да не се случи, преди да са стигнали в Лондон. С помощта на корабния лекар синът на Кейси се появи на белия свят, високо протестирайки против внезапността на събитието. Раждането не беше много трудно и Кейси можа да произнесе няколко думи, за да уведоми Дрю, че тя и синът й ще оцелеят, когато той дойде да ги навести малко по-късно.