— И аз чух добрите новини — каза Деър, — време беше това да се случи. Корпусът на рома доста дълго време си позволяваше да се разпорежда както си иска. Надявам се нещата да потръгнат по-добре без тях.
Деър и Еди продължиха да си бъбрят приятелски, докато сър Доналд не се появи. Еди ги представи един на друг и Деър изведнъж се видя да отговаря на безброй въпроси за Рой, Бен, губернатора Блай и условията в Нов Южен Уелс. Времето минаваше и Деър беше поканен да остане на вечеря. Тъй като намираше компанията за много приятна, той се съгласи на драго сърце.
Вечерята беше първата от многото, които щеше да споделя със семейство Хърли. Той и Еди станаха първи приятели, често посещаваха „Олмак“ и други клубове, за да играят хазарт и да пийнат по нещо вечер. Освен това тук беше и Лидия Хърли, жизнерадостната деветнадесетгодишна дъщеря на сър Доналд, която веднага се влюби в Деър.
Той трябваше да признае, че чернокосата красавица имаше какво да предложи и ако си търсеше съпруга, тя би била съвършеният избор. Не й липсваха ухажори, но Лидия като че ли предпочиташе Деър, който я беше придружил на няколко приема и намираше компанията й за много освежаваща.
Колкото повече Лидия Хърли се виждаше с Деър, толкова повече го желаеше. Много мъже се домогваха до вниманието й, но никой не можеше да се сравнява с Деър по външност и мъжественост. Някои бяха високи, други — мургави красавци, но никой не беше толкова интригуващ или тайнствен, с аурата на трагедията, витаеща около него. Лидия знаеше, че е вдовец, защото Деър й го беше казал. Толкова много ли беше обичал съпругата си, че да не помисли да си намери друга? Святкайки решително с тъмните си очи, Лидия си постави за цел да го омае. Тя знаеше, че баща й ще одобри този съюз, защото Деър беше приятел на семейството, а и достатъчно богат, за да му се хареса.
Един ден Деър запита сър Доналд за Дрю Стенли и научи, че той наистина има новини за него.
— Стенли имаше много работа, откакто дойде в Англия — осведоми го сър Доналд. — Не само вложи огромни усилия, за да бъде разформирован Корпусът на Нов Южен Уелс, но и невероятно силно защити губернатора Блай.
— Още ли е в Англия?
— Да, тук е, поне доколкото ми е известно. Не е много добре. Освен това, сега, когато има съпруга и дете, може да реши да остане в Англия завинаги.
— Дрю има съпруга? — ахна Деър смаян. — И дете? — Неверие личеше в думите му. — Кога се е случило всичко това? Предполагах… по дяволите, ами предполагах, че Дрю е заклет ерген.
— Не се знае много за женитбата му, освен че имаше жена и малко дете, когато пристигна в Англия — каза сър Доналд. — Бебето сега е на около шест месеца и онези, които са виждали съпругата му, казват, че била истинска красавица.
— Виж го ти стария дявол! — засмя се Деър, развеселен и очарован от развитието на събитията. — Кой да помисли, че Дрю ще има такъв късмет на стари години? Трябва да се видя с него. Къде живее?
— Недалече оттук. Но защо не почакаш няколко дни? Лидия и майка й ме уговориха да устроя бал следващата събота, Дрю със съпругата му също са поканени. Получих отговора им точно днес.
Деър кимна в знак на съгласие. Така и така трябваше да напусне града за два или три дни и нямаше да се върне преди деня на бала. Беше решил да продаде провинциалното имение на дядо си и трябваше да го посети, за да вземе ценните вещи оттам, преди да бъдат подписани окончателните документи. Изправи се с намерение да си тръгне.
— Деър — започна колебливо сър Доналд. Виждаше се, че му трудно да говори, затова Деър седна и учтиво го зачака да заговори. — Надявам се да не ме сметнеш за нахален, но бих искал да поговоря с тебе за Лидия.
— За Лидия ли? — запита Деър любопитно. — Тя е очарователно момиче, сър Доналд, какво искате да ми кажете за нея?
— Ти сигурно си наясно, че тя е силно увлечена по тебе. Вече говори с мене за тебе и аз й дадох благословията си за съюз между вас, ако ти си съгласен.
— Сър Доналд, ние едва се познаваме с Лидия — отвърна Деър и смущението извика необичайна руменина по лицето му.
— Бракове се градят и върху по-малко — настоя сър Доналд. — Можеше да нямаш такъв късмет, нали разбираш. Зестрата й никак не е малка.
— Съзнавам това, но аз не обичам Лидия. А тя е твърде млада, за да знае точно какво иска.
— Мисля, че я преценяваш погрешно. Тя е напълно способна да направи избора си. Първият ти брак по любов ли беше? — запита той невинно.
Въпросът толкова стресна Деър, че той нямаше време да овладее изражението си, за да скрие истината. Изразителните му очи сами говореха. Тъй като беше проницателен и същевременно чувствителен към чуждите емоции, сър Доналд си отговори сам.