— Не — изсмя се Деър, странно доволен от нейния изблик на ревност. — Един господин от Сидни.
Лидия отведе Деър в библиотеката, внимателно затвори вратата зад себе си и седна до него на малък диван. Въздъхна доволно, настанявайки краката си на една табуретка.
— О, така е по-добре — въздъхна тя, позволявайки на Деър да зърне изкусителната гледка на стройни, облечени в коприна глезени и само намек за деликатно изваяни прасци.
После Лидия небрежно облегна глава на широкото рамо на Деър. Извръщайки към него блесналите си очи, тя го изгледа с обожание и запита:
— Харесваш ме, нали, Деър?
Притиснат до нейната мека топлина Деър наистина харесваше Лидия, много я харесваше. Горещо желание се разля из тялото му, като позволи на ръцете си да обгърнат изящните й рамене.
— Да, много — прошепна той, нежно близвайки уханната мекота на шията й.
Толкова отдавна не бе изпитвал желание, че бе забравил колко хубаво и успокояващо може да му подейства едно женско тяло, притиснато до неговото.
— Целуни ме, Деър — подкани го Лидия, която умееше да разпознава желанието.
Усетила, че е на път да го покори, тя изостави всяка предпазливост и се притисна към него, което незабавно разпали възбудата му.
Деър нямаше нужда от повече подканяне, за да грабне момичето в прегръдките си. Докато тялото му реагираше бурно на съблазънта й, един гласец някъде в мозъка му го предупреждаваше, че човек не си играе с момичета като нея, освен ако няма предвид да предложи брак.
Докато се носеше във вихъра на танца, Кейси се усмихваше разсеяно. Харесваше Едгар, младия син на сър Доналд, въпреки безумните му комплименти. Той беше красив мъж, забеляза тя, с лек характер, любител на забавленията, почти на възрастта на Деър. Вече два пъти я беше канил на танц тази вечер и всеки път успяваше да я разсмее. Напомняше й на Бен… но това беше преди цял един живот. Внезапно Кейси си спомни, че Дрю й беше казал, че сър Доналд има син и дъщеря, а тя още не се беше запознала с младата дама.
— Сестра ви тук ли е тази вечер? — попита тя Едгар. — Май не сме се запознавали с нея.
— Лидия е някъде тук — засмя се Едгар, сякаш се наслаждаваше на някаква своеобразна шега. — И ще ми бъде много приятно, ако ме наричате Еди, госпожо Стенли.
— Може ли да ми я покажете, господин… Еди?
— Това няма да е много лесно, защото знам, че сестра ми е примамила новия си обожател на някое място, където да останат сами. Надява се да получи предложение и смея да твърдя, че скоро ще го получи. Деър изглежда доста омаян от Лидия, а тя е луда по него.
Цветът се оттегли от лицето на Кейси, докато сърцето й се блъскаше болезнено в гърдите и краката й омекнаха, сякаш бяха гумени. Деър! Не може да бъде! Но това име не се срещаше често. Тя обърка стъпките си и щеше да падне, ако Еди не я беше подхванал здраво.
— Госпожо Стенли… Кейси, да не ви е зле?
— Н-не, извинете ме. Това име, което току-що споменахте, предизвика неприятни спомени.
— Деър Пенрод? Съмнявам се, че го познавате, той е от Австралия — каза Еди. — Красавец. Поне сестра ми смята така… пък и почти всички жени, които са се запознали с него.
Деър тук, в Англия! Зашеметена от чувства, които досега беше държала под строг контрол, Кейси се олюля, неспособна на каквато и да било свързана мисъл.
— Госпожо Стенли… Кейси, какво има? Да не би да съм казал нещо, което ви е разстроило? Зле ви е, позволете ми…
— Да — изпъшка тя, пожелавайки си да можеше да се обърне и да избяга, преди Деър да я е видял. — Аз… не ми е добре. Заведете ме някъде, където да мога да си отпочина, и после, моля ви, повикайте съпруга ми.
— Разбира се — отзова се Еди, сбърчил чело в сериозна загриженост, докато я подхващаше под ръка и внимателно я превеждаше през навалицата. — Ще ви отведа в библиотеката.
Забеляза в другия край на залата Дрю да се отправя към игралната стая заедно с баща му, но беше твърде късно, за да му даде сигнал.
Спряха пред вратата на библиотеката и Кейси, все още разтърсена и страдаща, каза:
— Мога сама да се настаня вътре, Еди. Моля ви, доведете ми Дрю.
Еди побърза да се отдалечи и Кейси облегна глава на вратата, с объркани мисли, въртящи се хаотично в ума й. Какво правеше Деър в Лондон? Кога беше пристигнал? Къде беше Марси и защо той ухажваше друга жена? О, господи! Тя трябва да се махне оттук. Къде е Дрю? Тя имаше нужда най-вече да седне и да събере обърканите си мисли.
Вратата на библиотеката се отмести безшумно на добре смазаните си панти и Кейси влезе вътре. Нощта беше студена и в камината весело бумтеше силен огън, изпълвайки стаята с разсеяна светлина. Уютната атмосфера я примамваше и тя би се отпуснала на най-близкия стол, ако някакъв шум, идващ от малкия диван наблизо, не беше привлякъл вниманието й. Тя си пое остро дъх, когато разбра, че е нарушила нечие любовно усамотение.