Мъжът, чието лице беше обърнато настрани, държеше в обятията си една жена и обсипваше с пламенни целувки блестящата й бяла плът. Големите му ръце бродеха свободно по тялото й, корсажът беше смъкнат от раменете й и откриваше снежнобяла кожа. Нейните въздишки и стонове дадоха импулса, който освободи замръзналите крака на Кейси и тя би побягнала незабавно, ако не беше една дума, която жената изпусна в страстното си отдаване: „Деър! О, Деър!“
Плътта на жената под върховете на пръстите му беше топла, приканваща и толкова изпълнена с желание, че Деър сериозно възнамеряваше да я вземе тук и сега, на тесния диван. Беше толкова отдавна — толкова ужасно отдавна! — откакто не беше се любил с жена, ако това, което смяташе да направи с Лидия, можеше да се нарече любене. Страст беше по-уместната дума. Но нещо го задържа въпреки очевидната благосклонност на момичето. С воля, родена от решимостта и годините самодисциплина, той се застави да охлади страстта си, откъсвайки ума си от топлата, подканваща плът, която се извиваше под ръцете му.
Дори да доживееше до сто години, пак не би могъл да каже какво го накара да погледне към вратата. Някаква сила, помощна от живота, по-властна дори от страстта, която подтикваше и него, и жената в обятията му. Необясним магнетизъм, неповторима аура, свързвана за него с любовта, която беше познал и изгубил. Толкова силен, толкова непреодолим ли беше копнежът му по Кейси, че усещаше присъствието й в тази стая, докато друга жена лежеше в обятията му?
Омагьосан, лишен от дар слово, неспособен на каквато и да било свързана мисъл, Деър се взираше във видението, предизвикано от въображението му, толкова подобно на Кейси, че би могло да бъде нейно въплъщение. Стряскащо зелени очи отвръщаха на погледа му през завеса от златисти мигли. От върха на великолепния куп червени къдрици до крайчеца на изящните си стъпала тази жена беше съвършено копие на мъртвата му любима. Болезнени спомени докоснаха паметта му с невидимите си пръсти и събудиха в ума му картини, които беше погребал дълбоко в себе си.
— Деър, какво има? — запита Лидия, внезапно осъзнавайки разсейването му.
Когато тялото му се напрегна и започна да трепери, тя се стресна, страхувайки се, че е направила нещо, с което да го разстрои. Не особено опитна с мъжете, Лидия досега се беше наслаждавала на вниманието му и не искаше той да спира.
Сякаш насън Кейси срещна погледа на Деър в мига, когато очите му смениха цвета си от блестящо сребро в плътна мъгла.
— Деър — прошепна тя, сякаш ехо на думите, които бе дочула от жената в прегръдките му само преди броени мигове.
Болезнено бавно Деър отдели ръце от тялото на Лидия, посягайки към зеленоокото видение, което очакваше всеки момент да изчезне сред облаци дим. Изоставяйки Лидия, полегнала всред дипли от златиста тъкан, Деър се изправи несигурно на крака. Протегнал ръце в ням призив, той произнесе жадно името й:
— Кейси!
Макар изговорено почти безшумно, то прозвуча като изстрел в напрегнатата тишина, вдъхвайки на Кейси сили да се обърне и да се втурне право в ръцете на Дрю, междувременно стигнал до вратата на библиотеката.
— О, Дрю, слава богу! — изхлипа тя. — Отведи ме у дома.
Вече предупреден от Еди, Дрю носеше наметката й, готов да я обгърне с топлата дреха и да я отведе в каретата им. Знаеше точно какво е разстроило съпругата му. Сър Доналд току-що му беше казал, че Деър Пенрод е пристигнал в Лондон и че тази вечер е тук, на бала. Дрю тъкмо се канеше да попита каква е целта на посещението му, когато Еди Хърли се беше намесил в разговора им, за да му каже, че на Кейси внезапно й е прилошало и го чака в библиотеката. Сбогувайки се набързо с домакините, Дрю взе наметката й и тръгна да намери съпругата си. Предположи, и то с пълно право, че Кейси е видяла Деър, преди някой да я предупреди за присъствието му. Никак не му се искаше сърцето и да бъде разбивано отново и отново и прокле Деър, задето така неочаквано се беше появил в Лондон.
Деър реагира със закъснение. Със сигурност не можеше да има две жени, които толкова да си приличат, разсъди той, усещайки как объркването завладява мозъка му. Сигурно си беше въобразил огромната прилика между Кейси и жената, която бе влязла в библиотеката и бе избягала, преди да разбере коя е. Изведнъж осъзна присъствието на Лидия, която го дърпаше за ръката. Взря се в нея, без да разбира коя е тази жена и какво прави тук с него.
— Деър, коя е тази жена. Каква ти е?