— Кейси, отговори ми — настоя Деър. — Защо нарочно ме подведе да смятам, че си мъртва?
Тя изглеждаше толкова дяволски красива и желана, че му се прииска да я грабне в обятията си и да я целува, докато не й се завие свят, и никога да не я пусне. С невероятна сила на волята си наложи спокойствие, каквото не чувстваше. Все още имаше твърде много въпроси без отговор, висящи помежду им.
Думите на Деър върнаха Кейси обратно в действителността.
— Какво! Ти знаеше, че не съм мъртва — обвини го тя с леден тон. — Питай съпругата си. Бях си съвсем жива, когато Марси избяга от разбойниците. Впрочем, къде е тя? Какво мисли за твоите забежки с млади момичета?
— Не знаеш ли?
— Какво да знам?
— Марси е мъртва. Умря от пневмония, предизвикана от силна простуда, три дни след като се върна у дома.
— Марси е мъртва? — ахна Кейси невярващо. — Тя не ти ли каза за мене? Толкова болна ли беше, че не е могла да обясни в какво опасно положение съм била? И къде?
— Кейси, любов моя, единствена моя любов — прошепна Деър със сигурността на човек, който внезапно е видял светлина след дълго стоене на тъмно. — Марси се закле, че си мъртва. Каза ми, че Бърт те е убил, след като той и другарите му… след като са свършили с тебе. Спомена някой си на име Големия Джон. Сега виждам, че ме е излъгала. И двамата знаем защо.
— Не, не! — извика Кейси, сълзи замъглиха внезапно очите й. — Не би могла! Не би го направила!
— Страхувам се, че и двамата сме подценили жестокостта й — изрече Деър с ужасна тъга в гласа.
— Ами Дан? — нападна го Кейси с неприкрита горчивина. — Защо го отпратихте? Ти и твоето семейство съвсем ясно дадохте да се разбере колко малко се интересувате от мене. Искахте да се махна от живота ви и отказахте да дадете откупа, който Бърт поиска. Никога не бих повярвала, че може да си толкова жесток… толкова безсърдечен. Ако не беше Големия Джон, щях да съм мъртва. И детето ти заедно с мене.
— Кейси, любов моя, не знам нищо от това, за което говориш. Наистина ли вярваш, че Бен, татко или аз можем да те изоставим? Разбрах, че не си узнала истината за брака ми, но никога не съм обичал друга освен тебе.
— Какво трябваше да си помисля, когато Дан се върна и каза, че никой от семейство Пенрод не се интересувал какво щяло да се случи с мене? Ако не беше Големия Джон…
— Кой, по дяволите, е този Голям Джон? — прекъсна я Деър. — И какъв ти е?
— Той ми спаси живота — каза Кейси, треперейки, докато обясняваше за Големия Джон, гиганта, в чието огромно тяло се криеше нежно сърце.
Когато тя свърши, Деър изрече:
— Дано някога срещна този човек, за да му се отблагодаря.
Сякаш излизайки от някакъв сън, Кейси вдигна очи и видя Деър, застанал само на няколко инча от нея, със сиви очи с цвета на издигаща се над морето мъгла, нежни и забулени. Толкова дълго се беше въздържал да не се поддаде на импулса да я грабне в обятията си, че сега трепереше. Кейси разбра какво ще направи той, но нямаше сили да устои, слабите й протести се изпаряваха под горещото желание на Деър.
— Деър, недей. Аз… объркана съм. Не съм сигурна… Как бих могла да ти повярвам?
— Може би трябва да ти обясня защо се ожених за Марси…
— Вече знам — смая го тя. — Марси ми каза. Помоли ме да напусна фермата, надявайки се, че ако го направя, бракът ви ще има шанс да оцелее.
— Господи! Не е за вярване докъде бе способна да стигне тази жена, за да получи това, което иска. Значи вече знаеш, че бях повече или по-малко принуден да сключа този брак, за да получа твоята свобода и по-мека присъда за Робин — изрече Деър с облекчение. Радваше се, че най-накрая може да разкрие истината. — Не ти го казах, защото знаех, че ще се почувстваш виновна заради жертвата ми. Не казах и на Робин. Това беше моят избор и го направих, без да помисля за собственото си щастие. Ти и Робин бяхте всичко, което имаше значение за мене.
— Деър, искам да ти повярвам, но когато чух, че не ме искаш, че не искаш и детето, което носех, светът ми рухна — каза Кейси и в изразителните й очи се четеше мъка и объркване.
— Да не съм те искал? Това е абсурдно. Било е някакъв жесток заговор, за да ни разделят. Но забрави за малко Марси, любов моя, и ми разкажи за себе си. За брака ти с Дрю — поде Деър с укор.