Внезапно в приемната влезе една от камериерките и Кейси се дръпна крачка назад, със закъснение осъзнавайки колко са изложени на любопитни очи и уши. След като даде някаква поръчка на смутеното момиче, тя се обърна към Деър.
— Нека отидем в кабинета, където няма да ни смущават. Не искам миналото ми да става достояние на прислугата.
Подчинявайки се с огромно желание, Деър последва Кейси в уединената стая. Обърнаха се с лице един към друг и се прегърнаха; устните им се сляха, телата им се притиснаха едно о друго.
— Любов моя — прошепна Деър с благоговение. — Още не мога да повярвам, че си жива. Сякаш е станало чудо. Искам да те докосвам, искам да почувствам сърцето ти да тупти под ръцете ми. О, сладка моя, това, което искам, от което отчаяно имам нужда, е да те любя.
Като по даден знак двамата се отпуснаха на пода, постлан с дебел килим. Кейси внезапно се оказа лишена от всякаква способност да мисли, да се съпротивлява, волята й беше похитена от единствения мъж на света, който имаше власт над ума й и душата й. Единствената мисъл, която я поглъщаше, беше, че цяла вечност не е вкусвала неповторимата любов на Деър. Тя имаше нужда от него, искаше го с дълбока, пронизваща болка, която усещаше във всяка скрита гънка на зажаднялото си тяло.
— Деър…
Нежната й въздишка събуди смелостта му. Всяко докосване на очите му беше като огнен шепот, който я караше да трепери, изгаряйки кожата й. Никога не беше виждал толкова сърцераздирателно красива жена, толкова сладка и свежа.
И той започна да целува очите, бузите, устата, нежната ямка на шията й, заравяйки лице в мекотата на ароматната й кожа, прегръщайки я и вдъхвайки дълбоко от замайващите, наелектризиращи усещания. Изследващите му ръце се спуснаха под корсажа й.
— Обичам те, Кейси — прошепна той и топлият му дъх се сля с нейния.
— И аз те обичам. Дори когато се кълнях, че не е така, сигурно част от мене не е искала да се откаже от тебе, отказвала е да повярва, че си ме предал.
— Никога не съм те предавал, любов моя. Трябва вече да го знаеш. Съдбата заговорничеше против нас. Съдбата и жестоката намеса на Марси. Но забрави миналото. Сега сме заедно, както трябваше да стане. Позволи ми да те любя.
Докато говореше, ръцете му се движеха сръчно сред връзките на роклята й, смъквайки я от раменете й, за да се плъзне надолу по хълбоците и бедрата й, фустата се отдели от тялото й след миг, последвана от ризата, докато Деър не преставаше да целува всяка част от нея, която разкриваше бавно и с любов. Насладата извираше от някакво място, скрито дълбоко в тялото й, и Кейси си позволи да бъде отнесена от нея. Той дръзко пленяваше сетивата й с умение и решимост, за да остане нейна единствена реалност.
С любяща сръчност устата му следваше ръцете надолу по тялото й, задържайки се на гърдите. Настоятелното засмукване на зърното я докара до безумен екстаз, оставяйки я задъхана, докато устата му се придвижи по-нататък, за да измъчва и другото меко връхче. Внезапно дрехите на Деър започнаха да й пречат да срещне голата му плът и Кейси задърпа оскърбяващата я материя. Нисък смях се изтръгна от гърлото му и той се надигна, за да й помогне. След миг тя усети приятната му тежест и топлината му, която изгаряше кожата й.
— Така по-добре ли е, ненаситна моя? — прошепна той пресипнало, подновявайки страстните си атаки.
Пръстите му намериха кадифената вътрешна повърхност на бедрото й и той започна да я гали, нагоре и по-нагоре… докато влажна топлина не стопи сърцевината й. Той навлизаше навътре, всяко негово движение пораждаше вълни, които я разтърсваха. Устата му засмукваше и дърпаше връхчетата на гърдите й, тя усещаше набъбналия му член да се опира, горещ и пулсиращ, в корема й.
— Деър, моля те…
— Да, любов моя, да…
Той я облада със сладко отчаяние, още по-сладко от напрегнатия копнеж в очите му и лекото потрепване на тялото му. Тогава сладкото отчаяние се превърна в неповторима наслада, растяща с всеки тласък, докато Кейси вече не усещаше нищо друго освен неговата топлина, аромат и вкус. Тя се гърчеше под любовните му набези, поемайки ударите му и искайки още, даваща и едновременно получаваща.
Подтиквана от жажда, тя уви крака около хълбоците му, за да го накара да навлезе още по-дълбоко, наслаждавайки се на усещането, че той е изцяло в нея. После той ускори темпото, мощно и умело търсейки и намирайки чувствителните места, чието раздразване я караше да стене. Докато и последният трепет не отпусна тялото й, Деър не спираше да излива отприщената си страст, за да се слее с Кейси в устрема й към звездите.
Спокойствието, което се настани у нея, беше по-голямо от всяко, което някога беше изпитвала; Кейси полека се спускаше към земята, не искайки да остави действителността толкова скоро да нахлуе отново в нея. Докато въпросът на Деър не я стресна.