— Син ли имам или дъщеря?
— Ти знаеш?
— Сър Доналд ми каза, че Дрю пристигнал в Англия с млада съпруга и новородено дете. Ако не бях дошъл в Лондон, можеше никога да не узная, че имам дете. Но ти не ми отговори, любов моя — настоя той. — Син ли имам или дъщеря?
— Син. Нарекох го Брендън. Роди се някъде край бреговете на Франция, две седмици преди да стигнем в Лондон.
— Защо напусна Нов Южен Уелс, без да ми кажеш в какво положение се намираш? Не мислиш ли, че бих се поинтересувал от собственото си дете?
Кейси се изправи и затърси дрехите си.
— Казаха ми, че не искаш да имаш нищо общо с нас. Какво според тебе трябваше да направя? Да дойда да се моля ли? Нямах нищо друго освен гордостта си и исках да се махна възможно най-далече от тебе. Големия Джон настоя да взема от него пари, за да си купя билет до Англия, и аз реших да приема, вместо да те моля за каквото и да било. Още не разбирам какво е спечелил Дан от лъжата си.
— Това може и никога да не го узнаем — измърмори със съжаление Деър. — Можеш да се обзаложиш, че Марси стои зад всичко случило се. Как се вмества Дрю Стенли в картината? Не мога да си представя двама по-неподхождащи си хора.
— Не смей да говориш лошо за Дрю — защити го разпалено Кейси, навличайки дрехите си, докато се изправяше на крака. — Трябваше да намеря къде да остана, докато пристигне кораб, а в Сидни не познавах друг освен Дрю. Той не ми зададе никакви въпроси, прие ме и не пожела да му платя за подслона и храната. Стана ясно, че и той смятал да пътува до Лондон. Бил помолен да представлява заселниците и еманципантите, да подаде петиция в Парламента, за да изпратят силен губернатор, който да разпусне Корпуса на рома. Пътувахме заедно и не знам как щях да оцелея без него.
— Защо се омъжи за него? — запита Деър настойчиво. — Обичаш ли го?
— Разбира се, той ми е като…
— Не искам да чуя нищо повече, Кейси — намръщи се Деър, прекъсвайки я по средата на изречението. — Дрю е твърде стар за тебе. Разбирам, че изпитваш нежни чувства към него заради всичко, което е направил за тебе, и съм му благодарен за това, но ти ми принадлежиш. Напускам Англия след месец и ти и синът ми идвате с мене в Нов Южен Уелс. А сега — изрече той с рязък, недопускащ възражения глас — заведи ме при сина ми.
— Не мога да тръгна, Деър — прошепна Кейси, задавяйки се от думите си. Дрю беше болен, нямаше изгледи да живее дълго, макар че галантно се опитваше да крие това. Имаше нужда от нея и тя нямаше да го напусне, въпреки любовта си към Деър. Щеше да остане и да направи последните му дни възможно най-приятни. — Аз съм омъжена жена и няма да изоставя съпруга си. Къде е благодарността ти? Той се ожени за мене, за да даде име на детето ти.
Деър се взря в нея.
— Кейси, ние се обичаме. Имаме дете. Дрю сигурно няма да възрази, той е разумен мъж и е Състрадателен. Сигурно човек на неговата възраст не може… тоест… по дяволите, Кейси, той не може да те задоволи така, както аз!
— Ти не разбираш, Дрю е…
— Знам, че е твой съпруг и не бих те обичал толкова, колкото те обичам, ако не изпитваше известна лоялност към него — настоя Деър упорито. — Познавам Дрю Стенли от години. Той пръв би се съгласил с мене. Но моята благодарност не се простира толкова далече, че да му дам жената, която обичам, и детето си.
— Може би един ден ще бъдем заедно — продължи мисълта си Кейси, упорита на свой ред. — Но със сигурност не и докато Дрю има нужда от мене. Няма си другиго освен нас двамата с Брендън.
— По дяволите, Кейси, няма да стоя тук и да споря с тебе — кипеше безсилно Деър. — Когато напусна Англия, ти и Брендън ще бъдете при мене. Сега искам да видя сина си. Мисля, че чаках достатъчно дълго за тази чест.
— Ах, ти, арогантен… — изсъска Кейси, без да може да продължи. За какво да се опитва да спори с мъж, който не е в настроение да слуша? Обърна се рязко и се запъти към вратата, подхвърляйки през рамо: — Ще ти донеса Брендън, почакай тук.
Докато Деър се разхождаше напред-назад из стаята, пухтейки и ядосвайки се, Кейси реши най-напред да преоблече детето, за да може Деър да се поуспокои в кабинета. Тя знаеше, че той е способен да нахлуе в детската стая, ако търпението му се изчерпи, и да шокира прислужниците с дързостта си.
Дрю се върна у дома много по-рано, отколкото беше предвидил. Беше чакал в градската къща на Деър повече от час и когато той не се появи, на Дрю му хрумна внезапната мисъл, че може да е отишъл да се срещне с Кейси. Върна се у дома точно когато Кейси беше в детската стая при Брендън. Камериерката го осведоми, че в кабинета го очаква един джентълмен, и Дрю влезе там, знаейки точно кой е дошъл да го посети. Деър беше сам.