— Ами моите чувства? Аз… аз не те искам.
— Не те бива да лъжеш, любов моя, и ще ти го докажа — усмихна се Деър, скъсявайки разстоянието помежду им. — Остави ме да те любя, Кейси.
Тя се взря в него, смаяна, че го чува да я моли. От досегашния си опит беше научила, че той взема това, което иска, независимо дали тя му го позволява.
— Ти ме молиш?
— Аз… да, моля те. Искам да бъдем любовници. Ще се справя някак с чувствата, които изпитвам към тебе.
— А ако откажа?
— Тогава… може би ще се поразходя до потока за едно среднощно плуване. Може би студената вода ще угаси огъня, който ти разпали у мене.
— Не… не искам да си тръгваш — заекна безпомощно Кейси. Не можеше да допусне Деър да излезе от тази стая, докато Робин и Тим не са се отдалечили достатъчно от фермата.
Очите на Деър станаха пепелносиви от желание, докато полека привличаше Кейси в прегръдките си.
— Няма да съжаляваш, любов моя — прошепна той дрезгаво. — Заминавам за Сидни утре сутрин и когато се върна, надявам се да имам добри новини за тебе.
Една от причините за пътуването му до Сидни беше да разбере доколко сериозен е бунтът срещу губернатора Блай. Другата беше да помоли губернатора да помилва Кейси. Властта на Блай наистина беше огромна — той контролираше всички страни от живота — данъците, назначенията, даването на земи и труда на осъдените. Деър знаеше, че баща му на драго сърце ще се съгласи с молбата му, макар и да не подозираше каква е причината за нея. Това, както и бъдещите си планове той пазеше за себе си, поне докато не сложеше в ръцете на Кейси акта за помилването й.
Преди тя да го попита какво иска да каже, голямата му длан обгърна лицето й и двамата останаха за миг така. Допирът му внезапно стана непоносимо нежен. Тя усети неравния му дъх на бузата си, когато той я прегърна и я притисна към себе си. Целувката му беше бавна и нежна; езикът му разтвори устните й и изпрати тръпки на желание из цялото й тяло.
С мека решимост той смъкна робата и нощницата от раменете й и ги пусна да паднат в краката й. Под трепкащата светлина очите му се взряха в нея за миг, който й се стори цяла вечност. Блясъкът в зениците му говореше красноречиво за неутолимата му жажда.
Едва ли не с благоговение той погали едното бяло хълмче, преди да сведе глава и да докосне зърното с езика си, галейки набъбналата пъпка. Кейси потръпна. Сякаш всичките й нервни окончания се съсредоточаваха в това място, където действаше езикът му. А после, за да не показва предпочитания, той мина на другото зърно и го раздразни, докато и то не щръкна.
Деър полека я положи на леглото, за миг хвърли дрехите си и се настани до нея.
— Ти си най-привлекателната жена, която някога съм срещал, Кейси — дъхна той в ухото й. Ръката му очерта линията на гърдата й, а после се придвижи надолу по копринения й корем. — И сладка… толкова сладка.
— Деър! — ахна тя, изричайки името му като молитва.
Той спря, за да я целуне, шепнейки любовни думи срещу устните й. Ръцете й се вдигнаха, за да погалят твърдата стена на гърдите му, стройните очертания на талията и хълбоците, заоблените полукълба на седалището. Демоните на страстта накараха ръцете й да се плъзнат и да го обгърнат, и тя изпита възхищение пред твърдата му гладкост, която й напомняше на скулптиран мрамор. Не си беше представяла, че той може да бъде толкова топъл и пулсиращ от живот.
В мига, когато Кейси го намери, Деър трепна силно и извика от удоволствие, толкова интензивно, че граничеше с болка.
— Не, любов моя — ахна той, отмествайки ръцете й. — Не искам тази нощ да свърши, преди да е започнала.
Вихрената му страст я завъртя и тя се отдаде на опитните му ръце и устни, смаяна от мощта на собствената си реакция.
— Деър, хайде — изхлипа тя, докарана за пореден път до ръба на екстаза, за да се види лишена от върховното удовлетворение.
— Скоро, любов моя — успокои я той, докато тя не утихна. После отново започна бавно да я възбужда, докато нетърпението й се превърна в неистова жажда.
— Деър!
Когато той почувства, че тя всеки момент ще експлодира от екстаз, се отпусна върху нея и с коляно разтвори краката й. Твърдостта му я наелектризира, тя го прие в себе си и силните му тласъци й донесоха освобождението, което желаеше.
— Обичам те, Деър! — извика тя, когато екстазът я овладя. След това не помнеше нищо повече.
Погълнат от преследването на собственото си удовлетворение, Деър не чу смайващото признание на Кейси. А ако тя в онзи момент беше осъзнала какво изрича, щеше да се ужаси.