Выбрать главу

Изтръгвайки се от заситената си дрямка, Деър с шок разбра, че от прозореца се лее дневна светлина. По дяволите! Не беше имал намерение да спи до толкова късно. Ако имаше някой в кухнята, щеше да го види, че излиза от стаята на Кейси, а той със сигурност не искаше да я смятат за курва. Тя беше невинна, преди той да дойде и да я съблазни, но никой не биваше да знае какво се е случило между тях… още не, във всеки случай.

Зад него Кейси усети, че той се размърдва, и отвори очи, порозовявайки, като си спомни шокиращото си поведение и страстта, която този мъж събуждаше у нея. Тогава видя слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца, и стреснато се надигна, обзета от тревога.

— Деър! Съмнало е! — завайка се тя с широко отворени зелени очи, пламтящи в безмълвна молба. — Ами ако…

— Знам, любов моя — въздъхна той. — Съжалявам. Нямах намерение да спя до толкова късно. Но не се притеснявай, ще изляза през прозореца, ако се налага.

Очите му се спряха жадно на нежните хълмчета на гърдите й, които се оголиха, когато тя внезапно се изправи. Какво имаше у тази жена, че го караше да изпитва още и още глад за нея, въпреки факта, че бяха се любили два пъти тази нощ?

Кейси едва потисна едно изсмиване, представяйки си го как провира едрата си фигура през прозореца. Смехът предизвика ответна усмивка.

— Трябва да се усмихваш по-често — каза Кейси, възхищавайки се как се променяше лицето му, как светваше.

— Щях да го правя, ако виждах пред себе си нещо толкова красиво през цялото време.

И очите му отново се върнаха към розовите връхчета на гърдите й, което накара Кейси да осъзнае факта, че е гола от кръста нагоре. Тя бързо посегна към чаршафа, но Деър спря ръцете й.

— Не ги прикривай. Имаш красиви гърди.

Кейси веднага разпозна огънчето на желанието във внезапното вцепеняване на тялото му и в погледа му, подобен на разтопено сребро. Тя се пое остро дъх, усещайки как се предава на магнетизма на мъжественото му присъствие.

— Господи, не ме гледай така! — изпъшка Деър на пресекулки, навеждайки се, за да плени устните й с трескава настойчивост.

Започна да я целува жадно, но когато Кейси се свести, той нерешително я пусна.

— Деър, моля те! Трябва да си вървиш. Не можем… не сега. Със сигурност другите вече са станали. Ами ако те видят да излизаш от стаята ми?

Въздъхвайки със съжаление, Деър се отдръпна с явно нежелание.

— Един ден, любов моя, ние…

Не, размисли той, мъдро възпирайки думите. Твърде рано беше да заявява нещо, за което по-късно би могъл да съжалява. Нямаше представа какви са наистина чувствата на Кейси към него. Той повече или по-малко я беше насилил първия път, когато се любиха, нямайки абсолютно никаква представа, че тя е девствена. Кейси беше още твърде неопитна в страстта, за да взема смислени решения. След като постигнеше помилването й от губернатора Блай, щяха да имат достатъчно време да изследват чувствата си.

Кейси му хвърли кос поглед, очаквайки той да довърши изречението. Когато това не стана, тя се намръщи и направи нетърпелив жест с двете си ръце.

— Моля те, Деър, ами ако някой те види?

Вслушвайки се в молбата й, той се измъкна от леглото, безсрамно демонстрирайки голотата си. Омагьосана, Кейси не можа да откъсне очи от този великолепен образец на сила и мъжка красота. Той беше слаб и строен, но мускулите на раменете, ръцете и гърдите се издуваха под кожата, осеяна с тъмни косъмчета. Дори в покой мъжествеността му имаше щедри размери. Когато се обърна с гръб към нея, тя се възхити на двете полукълба на седалището му и на движението им, докато той обуваше панталоните си. Изчервявайки се виновно, тя сведе очи, когато той се обърна, за да я погледне.

Деър се усмихна сардонично. Беше почувствал, че тя го гледа, и знаеше, че видът му и въздейства. Тази мисъл му хареса.

— Кейси, когато се върна от Сидни, ще имаме дълъг разговор за… за… нас. Дотогава ще ми имаш ли доверие?

Тя нямаше представа за какво говори Деър. Освен ако… Не, тя отказваше да мисли за това. Или за тези странни чувства, които бушуваха у нея. Той я караше да чувства неща, за които само си беше мечтала. Сега знаеше, че ако се беше омъжила навремето за Тим, щеше да пропусне нещо невероятно вълнуващо. Тим някак си не би могъл да й ги даде, колкото и да беше привързана към него. Това означаваше ли, че само Деър имаше властта да я издига до невероятни висоти? Че никой друг мъж освен него не би могъл да предизвика подобни противоречиви емоции?

Деър не я запита какво означава мълчанието й, защото в собственият му ум бушуваше вихрена нерешителност. Но понеже беше практичен по природа, той реши да се задълбочи в чувствата си, когато ще има повече време да се посвети на тази материя. По-наложителна беше нуждата да се измъкне незабелязано от стаята на Кейси.