— Мег, не знам откъде си научила всичко това, а и няма значение — каза Кейси. — Онова, което има значение, е, че животът на един човек е заложен на карта. Тим не е престъпник в обикновения смисъл на тази дума. Познавам го от цяла вечност. Той е ранен, Мег, а Робин се съгласи да му помогне. Нямаш ли милост? И ти си осъдена, за бога!
Гласът й трепереше от страх; боеше се не за себе си, а за Тим и Робин.
— Сержант Граймз в Парамата е… м-м… мой много добър приятел. Сигурна съм, че ще се заинтересува от това, което знам. За какво ми е да изпитвам милост? На никого не му домиля за мене, когато имах нужда от това. А и чух, че някои висши офицери се интересуват от земята на Робин. Когато той отиде в затвора, имотът му ще бъде лапнат веднага. Виждаш сама, Кейси, една дума от моя страна със сигурност ще ми спечели тлъста награда.
— Мег, не, дори ти не би могла да бъдеш толкова безсърдечна. Робин е приятел на семейство Пенрод, помисли как ще реагира Деър.
Кейси би направила всичко, само и само да попречи на Мег да предаде Тим на властите и да съсипе живота на Робин. Гордостта й излетя през прозореца, когато стана дума за човешки живот.
— Деър няма да узнае — изсумтя гордо Мег, поставяйки Кейси в неизгодна позиция. — Кой ще насочи пръст към мене? Ти ли? Тебе отдавна няма да те има тук. Както и да е, има нещо, което можеш да направиш, за да ме убедиш да си затворя очите за цялата тази работа.
— Ще направя всичко, Мег, всичко — обеща бързо Кейси. — Само да забравиш, че знаеш за Тим и Робин. Ще върша твоята работа, ще…
— Има само едно нещо, което искам от тебе, Кейси — прекъсна я грубо Мег.
— Какво? — запита Кейси, готова да се разплаче, с лудо разтуптяно сърце.
Гласът на Мег беше суров и безмилостен, без никакви следи от съчувствие.
— Трябва да се махнеш оттук. Да изчезнеш безследно. Това е цената за мълчанието ми.
— Със сигурност се шегуваш! Къде да отида? Какво да правя?
— Ти си изобретателна — вдигна рамене Мег с абсолютно безразличие. — Ще оцелееш. Във всеки случай, това не е моя грижа. Искам да те няма… до довечера.
— Ако… ако замина, ще обещаеш ли да не казваш на никого за Тим? — осмели се да запита Кейси, съмнявайки се в добрата воля на тази измамница.
— Имаш думата ми — излъга Мег с лекота. — Но трябва да тръгнеш днес.
Напрегнато, осезаемо мълчание изпълни стаята, докато Кейси претегляше възможностите си. Ако откажеше да се подчини на ултиматума на Мег, Тим и Робин щяха да пострадат. А Робин се беше забъркал в това само за да й помогне. Не заслужаваше да загуби земята и свободата си заради нещо, което не го засягаше. А трябваше да мисли и за Тим. Без лекарски грижи той най-вероятно щеше да умре. В края на краищата, тя нямаше никакъв избор.
— Е? — запита нетърпеливо Мег. — Какво решаваш? Бъдещето на Робин зависи от твоя отговор.
Объркана и отчаяна, Кейси, отговори едва-едва:
— Ще замина утре.
7
Дейси се взря в отдалечаващия се гръб на Мег; по цялото й тяло се разливаше униние. Ужасно съжаление я връхлетя в миг при мисълта, че никога повече няма да види Деър. По всяка вероятност щеше да умре някъде из гъсталака, защото беше зле подготвена да се справи с тази сурова земя, в която я бяха захвърлили без никакви средства, с които да оцелее. Но трябваше да се махне оттук, за да запази Тим и Робин.
Давейки се от сълзите, заседнали на гърлото й, Кейси едва има време да изтрие влагата, събираща се под клепачите й, преди Бен да нахлуе в кухнята. За щастие, той беше твърде възбуден, за да забележи разсеяността й.
— Кейси, отивам в Сидни с Деър — осведоми я той, останал без дъх. — Решихме да не оставаме тук и да чакаме татко да прати известие какво става в града. Искаме сами да се уверим. Когато Деър ми каза, че отива, аз настоях да го придружа.
— Ще имаш ли време за закуска? — запита Кейси.
— Не, точно затова съм тук. Ще ни приготвиш торба с храна, за да хапнем по пътя, нали? Деър не иска да губим време със седене на масата и разни официални закуски. Май смята, че може да има нужда от нас в Сидни. Вие, жените, ще се справите ли без мас? Том Хийли ще остане да наглежда работниците. Той е добър човек и е способен да ръководи работата в наше отсъствие; еманципант, изгонен от земята си от Корпуса на рома, когато не могъл да си плати дълговете.
— Ще се справим — увери го Кейси, докато сръчно събираше храна за пътуването им и внимателно я нареждаше в пътната торба.
— Пази се, Кейси — извика Бен през рамо, бързайки към вратата с торбата, която беше пъхнал под мишница.
— Довиждане… Бен…
Думите й замряха в гърлото, задавени от болезненото съзнание, че това може би е последният път, когато вижда усмихнатото лице на Бен.