По-късно през деня Мег побърза към обора, впрегна бивола във фургона и тръгна по утъпкания път към Парамата. Тя знаеше, че сержант Граймз ще прояви интерес, като научи, че Кейси О’Кейн и Робин Флечър са се замесили в бягство на затворник. Смяташе да му разкаже и за кражбата. И тъй като за нея не беше необичайно да ходи сама до Парамата, за да купува провизии за домакинството, никой не й зададе никакви въпроси.
Именно при едно такова пътуване Мег се беше запознала със сержант Граймз, чийто гарнизон беше в Парамата — взвод войници, пратени там да налагат ред. И тъкмо към канцеларията на Граймз в новите казарми се запъти Мег — веднага щом пристигна в града.
Макар че Кейси никога не беше ходила в къщата на Робин, бе чувала достатъчно, за да тръгне покрай река Хоксбъри на север и в крайна сметка да стигне до фермата му. С каруца или на кон пътят беше по-малко от час. Но пеша щеше да отнеме доста повече време. Кейси не само беше плувнала в пот, но беше и изтощена. След първите няколко мили торбата се превърна в такова тежко бреме, че тя поиска да я захвърли, но мъдро премисли решението си, когато си припомни всичките ценни неща, които се съдържаха в нея.
Едва в късния следобед Кейси най-накрая забеляза къщата на Робин. Тя беше много по-невзрачна от фермата на семейство Пенрод и се състоеше от конюшня, краварник и колиби за осъдените, скупчени около малка къща насред двор, потънал в гъста кал.
Къщата — малка според всякакви стандарти — беше построена от греди и заоблени колове. Покривът беше направен от разцепени и кръстосани летви, поддържащи плътно наредени слоеве дървесна кора. Над нея имаше прехвърлени други летви, закрепени при стряхата, за да държат кората на място, и това осигуряваше водонепроницаемостта на покрива.
Кейси мина покрай двама мъже, заети с някакви задачи. Те с любопитство прекъснаха заниманията си и се взряха в нея, докато тя се приближаваше към широката предна тераса и се изкачваше по стълбите. Нямаше нужда да чука на вратата, защото тя се отвори, преди Кейси да успее да вдигне ръка.
— Кейси! Боже мой! Какво правиш тук? Сама ли дойде?
— Аз… да, дойдох сама — заекна уморено тя.
— Дошла си пеша? — зяпна Робин учудено, внезапно осъзнавайки, че в ръцете й има торба, както и че очевидно е съвсем изтощена.
— Влез, момиче, влизай вътре — махна той към хладната вътрешност на къщата. Взе торбата от ръката й и я отведе до един стол. — Седни, Кейси, ще ти донеса чаша студена вода. След това можеш да ми разкажеш за какво си дошла. Сигурно не е заради нашия приятел. Казах ти, че ще се погрижа за него.
Докато Робин й сипваше вода, Кейси огледа оскъдно мебелираната къща. Всичко тук беше като че ли ръчно изработено и доста грубо. Къщата беше едноетажна и дневната изглеждаше предназначена за всичко друго, само не и за спане. Тя предположи, че вратите от двете страни на дневната водят до спални. Макар че беше далече от лукса, къщата подхождаше идеално на Робин. Тя се запита къде ли е Тим, и щеше да зададе същия въпрос и на Робин, ако той в този момент не се беше върнал с чашата вода и не я беше загледал как жадно я изпива.
— Деър знае ли, че си тук? — запита Робин, когато чашата беше пресушена.
Кейси поклати глава.
— Не, той и Бен заминаха за Сидни тази сутрин.
— Щях да ти пратя известие, ако нещо се бе случило с Тим — каза той с лек укор. После погледна многозначително към торбата, която почиваше на пода до краката на Кейси. — Това за какво е?
— Аз… трябва да напусна имението на Пенрод.
— Трябва?
— Може би „принудена съм“ е по-точната дума.
— Принудена? Защо? Деър ли…
— Не! Той няма нищо общо с решението ми да напусна. Заради Тим е.
— Заради Тим? Казах ти, в безопасност е.
— Къде е той? Бих искала да го видя, преди да тръгна.
— Тим беше много по-зле, отколкото ти или аз сме мислили — заобяснява полека Робин. — Кулонг предложи да го отнесем в неговото село, където живее сестра му. Тя е лечителката на племето и е по-опитна по медицинските въпроси. Знаех, че ти би искала най-доброто за Тим, затова се съгласих. Кулонг го откара там тази сутрин и скоро трябва да се върне. Ти не ми ли вярваш, че ще осигуря най-доброто за Тим?
— О, не — възрази Кейси. — Но ти не разбираш. Дойдох да те предупредя. Някой е разкрил Тим и знае, че е бил докаран тук. Не искам да си имаш неприятности заради нещо, което си е моя отговорност. Помислих, че ако Тим е в състояние да върви, ще го заведа в гъсталака и сама ще се грижа за него. Няма да допусна ти да бъдеш наказан заради мене.