— Къде е тя, Флечър? — настоя Граймз. — Ще я намерим, нали разбираш, както и мъжа, на когото е помогнала. Знаем, че той е тежко ранен. Колко време могат ранен човек и беззащитна жена да оцелеят в храсталаците?
— Не знам нищо за избягал затворник — продължи да поддържа версията си Робин.
Нищо и никой не можеше да изтръгне името на Кейси от устните му.
Беше почти тъмно, когато прекратиха търсенето на Кейси и Тим по заповед на разгневения Граймз. Махвайки към Робин, той се разпореди рязко:
— Вържете го и го откарайте в Парамата. Вече е време да изпробваме новия затвор. — Двама войници веднага се втурнаха да изпълнят заповедта. — Впрегнете каруцата, ефрейтор Ларсън, сигурен съм, че Флечър няма кон. Ще съобщя още утре на полковник Джонстън. Той може би ще прати някого да се погрижи за фермата, докато стане време за съд. Някои членове на Корпуса доста отдавна са хвърлили око на това място.
Робин можеше да протестира колкото си иска, но войниците го хванаха, вързаха ръцете му на гърба и го поведоха към обора. Той хвърли последен поглед към онова, за което се беше трудил и робувал, откакто отново стана свободен човек. Обвиненията срещу него бяха тежки и той много лесно можеше да изгуби всичко и да свърши точно така, както и беше започнал, когато го депортираха в тази сурова нова земя. Но въпреки загубата не би се поколебал отново да помогне на Кейси. Не й се сърдеше, че го беше въвлякла в тази бъркотия, и горещо се замоли тя да е в безопасност при Кулонг и неговото племе. Но съзнаваше, че рано или късно сержант Граймз и хората му ще се натъкнат на селището, ако продължат претърсването и в гъсталака наоколо. Деър беше единствената надежда на Кейси. По някакъв начин трябваше да му разкаже за проблема на Кейси, за да може той да се погрижи за нея.
Сидни приличаше на разбунен кошер. Улиците гъмжаха от хора, ясно различимите униформи на Корпуса на рома се виждаха навсякъде. Деър и Бен се провираха през гъсти тълпи, за да стигнат до сградата на правителството, но бяха спрени от войници на Корпуса, които пазеха пред входа. Не можаха да научат нищо от мълчаливите стражи. Разпитването на хората по улиците също остана безплодно, защото никой като че ли не знаеше точно какво става.
Говореше се, че имало бунт. Научиха и че бил предвождан от Джон Маккартър. Макар да си беше подал оставката преди няколко години, той още контролираше Корпуса на Нов Южен Уелс, особено по въпросите на търговията, незаконните сделки с ром и придобиваните нови земи. Явно беше, че властта на офицерите от Корпуса, които подпомагаха осъществяването на целите на Маккартър, беше твърде голяма. Губернаторът Блай представляваше заплаха за тях с постоянното си застъпване в полза на „малките хора“ и с опитите си да управлява колонията според правилата на правителството.
Деър смяташе за скандално това, че обществото практически беше в ръцете на шепа фермерстващи офицери, които държаха дребните земевладелци в подчинение и постоянно намираха начини да ги разоряват, а после да откупуват имотите им за жълти стотинки. Дори малцината „фермери благородници“, които бяха емигрирали от Англия, загубваха земите си, защото притежаваха твърде малко знания в областта на селското стопанство и още по-малко капитал, за да управляват успешно владенията си. С изключение на шепа заселници като семейство Пенрод, които подкрепяха Блай по всякакви възможни начини, Корпусът на рома владееше положението във всеки аспект от живота. Те монополизираха доставките на осъдени, които да работят във фермите, безмилостно експлоатираха бедните, разпореждаха се с търговията и определяха цените. Техните офицери участваха в наказателните съдилища като съдии.
След като не успяха да научат нищо по-конкретно за ситуацията, Деър и Бен побързаха към дома на Дрю Стенли, надявайки се да намерят там баща си. Когато трябваше да останат цял ден в Сидни, Стенли, който беше пристигнал тук почти по едно и също време с Рой, отваряше дома си за тях. Този стар ерген не беше фермер, а делови човек; двамата с Рой се бяха сприятелили доста бързо. И двамата бяха безрезервни поддръжници на губернатора Блай. Но Рой не беше в дома му.
— С татко всичко е наред, нали, Дрю? — отправи Бен тревожния си въпрос към слабия мъж с посивяла коса.
Тримата седяха около кухненската маса, споделяйки обяда, който Дрю им бе поднесъл.
— Доколкото ми е известно, с баща ви не се е случило нищо лошо. Той беше в сградата на правителството заедно с Блай точно когато се разрази бунтът. Предполагам, че още е там.