— Никой не можа да влиза и да излиза от сградата — оплака се Деър с навъсено лице. — Маккартър и Корпусът на рома ли държат положението?
— Не си ли чул? Приставите на Блай арестуваха Маккартър. Трябва да бъде съден утре за подстрекателство.
— Ха! — изсмя се презрително Деър. — И ти, и аз много добре знаем, че обвинението ще отпадне. Собствените му хора са съдиите в този съд.
— Ами съдия Адвокейт? Той е определен от губернатора, нали? — вметна Бен.
Преди Дрю да успее да му отговори, вратата се отвори и в стаята с уморена походка влезе Рой.
— Татко! — възкликна Деър, скачайки на крака. — Седни, изглеждаш изтощен. Ще ни кажеш какво става?
— Деър, Бен, радвам се, че дойдохте. Губернаторът има нужда от цялата помощ, която може да получи — каза Рой, отпускайки се на стола.
— Но аз чух, че губернаторът е заповядал да арестуват Маккартър и да го съдят за подстрекателство — възрази Бен.
— Иска ми се да беше толкова просто — въздъхна Рой, приемайки с благодарност чаша чай.
— Разкажи ни какво става в правителството — настоя Деър.
— Съдията Адвокейт току-що подаде оставка. Няма да присъства утре на процеса на Маккартър.
— Но защо? — запита Деър.
— Беше принуден — разкри Рой с глас, изпълнен с презрение. — Изглежда, че има огромни дългове към Маккартър. Или трябваше да се оттегли, или щеше да бъде разорен. Шестима военни, приятели на Маккартър, ще заседават в съда.
Последва напрегнато мълчание, докато всеки размишляваше над изхода от процеса, ако тази подигравка с правосъдието можеше да се нарече процес.
Точно както предсказаха семейство Пенрод, процесът на Маккартър, състоял се на следващия ден, не беше нищо повече от фарс. Съдебната зала беше така препълнена, че те бяха принудени да стоят притиснати до стената заедно с любопитните наблюдатели. Присъдата, която беше произнесена почти веднага след изслушването на показанията, беше в полза на Маккартър. Той бе освободен с решението на шестимата съдии. Ужасно ядосан, Блай веднага нареди на приставите си отново да го арестуват и в съдебната зала настана истински ад, който се разпростря и из улиците сред хората, които не бяха могли да си намерят място вътре. Втори процес беше насрочен за следващия ден.
Въпреки енергичните протести на Блай, Маккартър отново беше освободен от съдиите. Това беше плесница в лицето на губернатора, който не можеше да направи нищо повече. Никой не бе по-отвратен от семейство Пенрод. Те останаха в Сидни само колкото да поговорят с губернатора, преди да поемат пътя към Хоксбъри. По-специално Деър имаше причина да говори с Блай. Надяваше се на частна аудиенция, защото още не беше готов да разгласи плановете си пред своето семейство. Минаха два дни, преди желанието му да се осъществи.
Една сутрин, докато Бен и Рой бяха излезли на покупки, наложили се в последния момент, повикаха Деър в сградата на правителството за среща с Блай. След фиаското от последната седмица губернаторът се беше оттеглил в уединението на собственото си жилище, без да се вижда с никого другиго освен с приятелите си. На почукването на Деър отговори дъщерята на губернатора — Бес. Деър беше стар познат на красивата млада жена, която веднага го покани да влезе. Тя го отведе право в кабинета на баща си, макар че сластните й очи намекваха, че би го приела на драго сърце след това и в своята стая. Макар че Деър беше вкусвал от пищните чарове на Бес достатъчно често в миналото, сега те не представляваха примамка за него. Една червенокоса ирландка го беше отнела завинаги от всички други жени.
След един час Деър излезе от сградата на правителството с лице, грейнало в усмивка. Някак си бе успял да убеди Блай, че Кейси О’Кейн е била погрешно осъдена и депортирана. Въпреки всичките проблеми на губернатора, той обеща да разгледа случая и да отмени присъдата й, ако думите на Деър се потвърдят. Убийството беше сериозно престъпление, но ако наистина е станал нещастен случай и Кейси само е защитавала честта си, тогава във властта на губернатора беше да й даде пълно опрощение. Въодушевен, Деър потегли в еуфорично състояние, нямайки търпение да се върне в имението и да съобщи на Кейси тези добри новини.
Почти седмица след като семейство Пенрод бяха заминали от фермата си на река Хоксбъри, те се завърнаха, за да им се стовари гръм от ясно небе. Мег и Марта бяха излезли да ги посрещнат. Деър не забеляза отсъствието на Кейси, докато Рой не каза:
— Умираме от глад, Марта, помоли Кейси да приготви нещо, за да изтраем до вечерята.
— Аз ще го приготвя, господине — отвърна Марта, свеждайки поглед към земята.
— Кейси болна ли е? — запита остро Деър, усещайки, че нещо не е наред. — Къде е тя?