— Не, не е болна — заекна Марта, въртейки нервно връзките на престилката си.
В следния миг се обърна и си тръгна.
— Марта, почакай! — Остротата в гласа на Деър веднага накара жената да спре. — Какво става с Кейси?
— Ако има нещо, по-добре ни кажи, Марта — прибави авторитетно Рой.
— Тя не го е направила, господине! Не и Кейси! Тя не е крадла! — завайка се жално Марта, с което хвърли и тримата в смущение.
— Какво, по дяволите, говориш? — изгърмя Рой, който вече започваше да губи търпение.
— Няма да научите нищо от тази тук — изсъска Мег. — Затова аз ще ви кажа. Кейси е не само убийца, а и крадла. Отмъкна пари и украшения от сейфа в кабинета, а после изчезна.
— Кейси? Изчезнала? — повтори като ехо Деър. — Не… не разбирам.
— Сигурна ли си в това, Мег? — запита рязко Рой. — Не е ли възможно някой от осъдените да е откраднал ценностите?
Той би се заклел, че Кейси е честна въпреки мрачното й минало.
— Няма такава вероятност — изсумтя Мег. — Защо ще заминава така внезапно, ако не е виновна? Няма друго логично обяснение освен това, което ви казах. Тя със сигурност се радваше на добро отношение от страна на вашето семейство. — Мег спря, хвърляйки обвинителен поглед към Деър. — Питайте Марта, тя може да потвърди, че сейфът беше намерен разбит след изчезването на Кейси.
— Вярно ли е това, Марта? — запита Рой намръщен.
— Аз… да, сейфът беше разбит и съдържанието му го нямаше — призна нерешително Марта. Явно беше, че трудно приема изчезването на Кейси. — Но това не доказва, че тя…
— Тя е виновна — изграчи Мег, извличайки огромно удовлетворение от гледката на смаяната физиономия на Деър. — Всичко в кабинета беше оставено така, както го намерихме.
— Кога е станало това, Мег? — запита Рой, все още опитвайки се да се ориентира във фактите.
— Същия ден, когато Деър и Бен тръгнаха за Сидни.
— Толкова скоро? — изрече Деър, припомняйки си живо нощта на необикновена страст, която бяха споделили.
Тя му беше отдала девствеността си, но той й беше дал нещо много повече. Колкото и да не му се искаше да си го признае, беше й отдал сърцето си. Чувството беше толкова ново за него, че още не можеше да го осъзнае както трябва.
— Ще проверя в кабинета — обяви Рой, изчезвайки във вътрешността на къщата.
— Идвам с тебе, татко — обади се Бен.
Деър реши да остане навън, надявайки се да изкопчи още информация от Марта или Мег.
— Някоя от вас има ли представа накъде е тръгнала Кейси? — запита той и сивите му очи станаха твърди като цимент.
— Не — поклати глава Марта. — Аз… аз я молех да не си отива, но тя каза, че трябвало. Защо, Деър? Защо Кейси ще прави такова нещо?
— Наистина не знам, Марта, но на всяка цена ще разбера.
— Ще ти кажа какво мисля — намеси се съчувствено Мег. — Тя искаше да се върне в Ирландия. Бижутата и парите ще й послужат да си плати пътя. Някой безскрупулен капитан на драго сърце би я взел на кораба си, без да й задава въпроси. Може би е тръгнала към Сидни и се е качила на първия кораб за Англия.
На Деър никак не му се искаше да повярва на това, но в теорията на Мег имаше смисъл. Предвид неспокойната атмосфера в Сидни през последните дни, Кейси съвсем лесно би могла незабелязано да се промъкне в града и да се качи на някой от корабите за доставки, хвърлили котва в пристанището.
— Защо толкова е искала да се върне в Ирландия? — запита той заинтересуван.
— Заради някой мъж, за какво друго? — излъга Мег, отмествайки поглед. — Тя спомена едно име, веднъж-два пъти. Човек, когото много ценяла.
Ревност захапа сърцето на Деър като отровна змия.
— Съгласна ли си с Мег, Марта? — запита той, обръщайки се към по-възрастната жена.
— Аз… аз не… — Тя се поколеба замислено. — Е, чувала съм Кейси да споменава един мъж на име Тим — един-два пъти. Намекваше, че е човек, за когото щяла евентуално да се омъжи, ако нещата се били развили другояче. Но останах с впечатлението, че той не е в Ирландия. — Когато Деър не отговори нищо, взрян някъде в пространството, тя запита: — Може ли сега да си вървя, Деър? Знам, че сигурно си гладен.
Той кимна разсеяно и Марта побърза да се отдалечи. След това Деър се обърна и влезе вътре при Рой и Бен, оставяйки вбесената Мег. Тя се бе надявала, че той веднага ще я прегърне, за да потърси утеха, но разбра, че ще му трябва време, за да преодолее загубата. Нямаше представа, че той така ще се разстрои от внезапното изчезване на Кейси. Нима толкова много я е харесвал?
— Ела, Деър — подкани го Рой, когато видя по-големия си син да стои на прага.
Беше се навел над останките от съдържанието на сейфа и Деър тръгна към Бен, който стоеше наблизо.