— Благодаря, Мантуа — каза Кейси с искрен тон. — Много съм ти благодарна за помощта.
Жената заговори на брат си на език, който Кейси не разбираше, после зачака Кулонг да преведе.
— Мантуа пита дали това твой мъж.
— Тим е… много добър мой приятел — отвърна бързо Кейси. — Той ми е като брат.
Кулонг преведе, изчака отговора на сестра си и после каза:
— Мантуа харесва тебе и ще направи добре за твой приятел. Куршум излязъл от него и вече треска по-малко. Сега ти почива. Мантуа приготви храна за тебе.
След два дни Тим си върна съзнанието. Макар и още слаб, той забеляза Кейси и я позна веднага. През тези два дни тя рядко се отделяше от него, хранеше се в малката колиба и общуваше с Мантуа с посредничеството на Кулонг. Веднъж тя запита аборигена дали мисли, че войниците са ги открили.
— След време те идват и търсят тука — каза той след дълго размишление. — Но не страхувай, мой народ пази. Ако войници дойде, ние крием тебе.
— Кейси.
Тя се обърна и извика радостно, когато видя Тим буден. Очите му изглеждаха огромни на отслабналото му лице и жадно следяха всяко нейно движение.
— Тим! Слава богу, че си буден. Мантуа каза, че ще ти стане по-добре.
— Мантуа? — изрече той с тих глас. — Къде съм?
— Нищо ли не помниш?
— Нищо, след като твоят приятел Робин ме откара в дома си.
Поемайки си дълбоко дъх, Кейси разказа на Тим всичко, което се беше случило, откакто той беше откаран от имението на семейство Пенрод.
— Господи, момиче, съжалявам, че те вкарах в този ад — огорчи се Тим. — И твоя приятел Робин. Ако властите са го арестували, както подозираш, той рискува много, за да ти помогне. Не си струва да го правиш за мене, Кейси. И двамата пострадахте много заради мене. Робин може да бъде обесен заради това, че ми е помогнал.
Вик на болка се изтръгна от устните на Кейси.
— О, Тим, не! Със сигурност не!
— Не плачи, момиче. Какъв ти е този мъж?
— Приятел, Тим, просто приятел. Но много добър, който рискува заради мене всичко скъпо. Чувствам се толкова виновна. О, Тим, какво ще стане с нас?
— Ще се грижа за тебе, Кейси, не се страхувай — обеща твърдо Тим. — Ако не бях толкова слаб…
— Ще си възвърнеш силите, много скоро. Мантуа е прекрасна лечителка.
— Мантуа?
— Сестрата на Кулонг. Тя е лечителката на племето. Всички бяха много добри с нас. Ако стане нещо лошо, те ще…
Сякаш като по даден знак точно в този миг Кулонг нахлу в колибата.
— Войници идват — изпъшка той. — Трябва вървим сега.
— Но Тим не е в състояние да пътува — протестира Кейси.
— Ще се справя — изстена Тим, докато Кулонг му помагаше да се изправи. — По дяволите тази проклета слабост.
Нямаше време за повече думи, защото на вратата ги пресрещна още един член на племето, който подхвана Тим от другата страна.
Мантуа се материализира сякаш от въздуха и бутна в ръцете на Кейси една торба — същата, с която беше дошла тук, само че допълнена с нови припаси. Посочи към друга, по-малка торба, в която Кейси откри съдче с лекарството на Тим и листа и мъх, които аборигените използваха, за да покриват раните. Тя й поблагодари и хукна подир Тим.
Беше им необходим по-малко от час, за да стигнат до прикритието, което Кулонг беше избрал. Сгушено в подножието на Сините планини, мястото изглеждаше идеално. То представляваше пещера, издълбана в склона на един хълм. Малкият отвор лесно се закриваше с храсти, а вътре беше равно и сухо. Нямаше много пространство, но Кейси можеше да стои права в единственото помещение, което като че ли имаше само един изход. Тим лежеше прострян на едно одеяло и понеже силите му бяха съвсем изчерпани, скоро потъна в дълбок сън.
— Ще се върнеш ли за нас, след като войниците си отидат, Кулонг? — запита тревожно Кейси, когато аборигенът се приготви да си тръгне.
— Вожд каза по-добре вие не идва повече в село — изрече той със съжаление. — Войници донесат много неприятности на наш народ. Твой мъж скоро оправи, няма повече нужда от помощ.
— Аз… разбирам, Кулонг — отвърна Кейси, като едва не изхлипа. — Благодарна съм за помощта, която ти и Мантуа ни оказахте. Ще се справим.
За свое съжаление в следващите дни Кейси разбра, че войниците не са се отказали да търсят нея и Тим. Свивайки се в мрачината на пещерата, тя чуваше звуци, сочещи, че конници претърсват околностите, което я караше да не излиза от тясното си укритие. Едва когато сушеното говеждо, плодовете и водата, които Мантуа предвидливо беше сложила в торбата й, започнаха да привършват, Кейси се осмели да излезе от безопасното си укритие. По това време Тим вече беше на път да се възстанови окончателно.