Служейки си еднакво умело с ръцете и устните си, Мег увличаше Деър все по-дълбоко и по-дълбоко в мрежата на страстта, докато той не обръщаше внимание на нищо друго, освен на копнежа си да обладае жената, която беше пленила сърцето му. С пулсираща и набъбнала мъжественост, Деър се надвеси над любимата си, готов да се слее с нея. Но щом отвори очи, за да види изражението на красивите й черти в мига, когато я обладаеше, зрението му се замъгли при вида на русите плитки, разпилени по възглавницата му.
— Побързай, Деър — настоя Мег, задъхана, докато извиваше хълбоците си към него в няма подкана.
Колкото и да нямаше търпение, Деър се поколеба и едно неясно подозрение проникна в съзнанието му. После внезапно осъзна, че това не е сън и жената в прегръдките му със сигурност не може да бъде Кейси. Не и ако косата й за една нощ се е променила от червена на руса. Бушуващата му страст замря и отмина също така бързо, както се беше възпламенила, и той се дръпна, борейки се да се освободи от стисналите го ръце на Мег.
— По дяволите, Мег, какво правиш тук?
— Не се ли радваш да ме видиш, Деър? — измърка тя съблазнително. — Знаех, че ще бъдеш сам тази нощ и ще имаш нужда от мене. Никога няма да те изоставя, Деър, не като…
Изречението замря по средата, но не беше необходимо тя да произнася името, за да схване той какво има предвид. Изтъркулвайки се по гръб, Деър изстена:
— Върви си, Мег.
— Не бъди глупав, Деър — замоли се Мег. — Аз съм там, където искам да бъда, където ми е мястото. Забрави за Кейси. Люби се с мене. След малко ще те накарам да забравиш всичко освен това, което мога да направя за тебе. Ще се еманципирам скоро и ние…
Скачайки на крака, Деър грабна наметалото на Мег от пода, където го беше захвърлила, и й го метна.
— Облечи се и излизай. Това, което предлагаш, е абсурдно. Знаеше си го още от самото начало. Ще призная, че ми беше приятно да бъдем заедно няколко пъти, но и на тебе ти харесваше. Не съм се възползвал от тебе, Мег. Ти потърси леглото ми доброволно, дори с желание.
— Не ме отблъсквай, Деър — замоли се тя, увивайки се в наметалото, когато видя суровото изражение, по лицето на младия мъж.
Как можаха нещата така да се объркат, запита се тя отпаднало. Беше толкова сигурна, че Деър ще се върне при нея, щом Кейси изчезне. Как е могла така да подцени дълбочината на чувствата му към тази малка вещица? Нищо не ставаше по начина, по който го беше замислила.
Тя вече прекрачваше прага, когато едно ужасно подозрение изпъкна в мозъка на Деър.
— Не си ми казала всичко, нали, Мег? — нападна я той с хладна решимост. — За Кейси, искам да кажа. Кой всъщност открадна онези украшения?
— Аз… не знам за какво говориш — заекна Мег. — Казах ти всичко, което знам.
— Може да си, а може и да не си — изрече загадъчно Деър. — Времето ще покаже.
— Ка… какво искаш да кажеш?
Паниката я овладя като демон отмъстител.
— Нищо. Но когато намеря Кейси, истината ще излезе наяве.
— Да намериш Кейси? — повтори неразбиращо Мег.
Не беше мислила за това.
— Заминавам утре сутрин и няма да се върна без нея.
— Чух, че била издирвана от властите — осмели се Мег.
— Ще мисля за това, когато му дойде времето. В момента нищо друго няма значение, освен да намеря Кейси.
— Значи наистина държиш на нея — каза невярващо Мег.
— Лека нощ, Мег — отвърна троснато Деър. — Впрочем, вярвам, че лесно ще си намериш работа другаде. Вече нямаме нужда от услугите ти. Ще обясня на татко защо си сметнала за необходимо да напуснеш.
И той щеше да затръшне вратата в лицето й, ако тя точно в този момент не беше излязла в коридора.
На следващата сутрин Деър и Бен се отправиха към селото на аборигените в подножието на Сините планини. Знаеха къде се намира то, защото собственият им туземен следотърсач Бърлу беше от същото племе. След като отминаха фермата на Робин, те навлязоха в гъсталака и вървяха на запад, докато на хоризонта не се показа група колиби.
Щом разпозна Деър и брат му, Кулонг излезе да ги посрещне.
— Знаеш защо сме тук, Кулонг — каза Деър и тонът му изискваше незабавно подчинение.
Аборигенът кимна.
— Жена и неин мъж не тук. Много опасно. Войници идва търси много пъти, но не намира.
— Къде са те, Кулонг? В безопасност ли са?
— Безопасно, така мисли. Мъж много болен, трябва грижи. Кулонг отведе тях в пещера.
— Къде точно е тази пещера, Кулонг? — запита тревожно Деър. — Ходил ли си там да ги видиш как са?
— Не ходил. Войници гледа, може върви по следи.
— Кажи ми къде се крият. Аз ще ги намеря.
С много жестикулиране и сочене, помагайки си и със своя беден английски, Кулонг обясни къде се намира пещерата, в която беше отвел Тим и Кейси, а после даде на Деър храна и лекарства, които да отнесе на бегълците. Заради гъстата гора, през която трябваше да вървят, те оставиха конете си в селото. Последните му думи, докато наблюдаваше как се отдалечават, бяха предупредителни — не само да внимават за войниците, които още претърсваха околността, но и да се пазят от разбойниците, които със сигурност лагеруваха някъде наблизо.